Мъглата във живота е такава,
че всяка обич насред мрак блещука....
От тъжни дни до болка ни призлява -
все търсим към лазурите пролука.
Но виж - лъчи вселенски ни обливат,
напук на есенната непрогледност.
Завесата, с душа студено -сива,
се чувстнва силна в дните си последни...
Измъкнахме се!...Вече сме свободни!
С прегръдка ни посрещат висините.
Сред блянове през бъдещето бродим...
От звездни тайни пием ненаситно!
Съдбата ни със сигурност е свята,
щом любовта безкрая подари ни.
Най-сетне с теб прогонихме мъглата
и мощно греем сред лазури сини!
-------
Няма коментари:
Публикуване на коментар