1933. ИЗПРАТЕНИ ОТГОРЕ!

 -----
На теб, който срев вода ходиш жаден!
----
Колко дълго - цяла вечност те няма!
Знам - самотна е къщата твоя.
Но живееш, признай си, без драми,
без кошмари, тормозили Гоя!
Затова, скъпи мой, съм спокойна.
И за двама ни страстно работя.
Тук родих се в една скотобойна
сред омрази и злоби голготни.
И макар, че си много далече,
ти ме виждаш, но само душевно.
Изтъкан си от висша човечност,
тихо слязла от светлата древност.
Потърпи! Още малко остана.
Ти самият това ми внушаваш.
Ще премахнем със гръм ку-клукс-клана
с помощта на душевната лава!
Ние с теб сме от бури калени,
епохално сред гаври живели.
Носим силни божествени гени,
с тях посрещаме грижите смело.
Ти си огнен! Нали, Командоре?
Побеждаваш и карми, и рани!
Затова ни изпращат отгоре
свръх- ЛЮБОВ, от всевечност огряна!

18.12.2024,  5,57ч.  
---------