1939. КАК СЪМ ИМАЛА СМЕЛОСТТА ДА РИСУВАМ ПЛАТНО НА ВЕЛАСКЕС?

 Обичам испанския колос на четката Веласкес. Специално платното с " ВЕНЕРА ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО" съм го рисувала няколко пъти, омаяна, даже хипнотизирана от излъчването му. 
използвах маслени бои и ленен плат, грундиран от мен по специална рецепта, която взех от професионалист...Бях в трескав екстаз, действах с много жар, докато изливах чувствата си с четка и багри...Сега си давам сметка, че бяхкато омагьосана.  За няколко месеца през определен период 
от време на вдъхновение, направих няколко варианта на картината, различаващи се само по размерите си - от миниатюра, през среден размер, до метър и нещо дължина...И после ги подарявах. А най-голямото ми платно го откраднаха в Берлин, заедно с много ценни смои скулпдури от
орех и череша, както и икони, които  по професионати канони бях изографисала на големи грундирани плоскости от дърво. Но нищо - тези творби не са никак случайни, защото в тях имаше мощно излъчване на светлина, променяща към  по-голяма възвишеност душите на хората, които са от околната ощност. А в същото времете нося небесно възмездие на злосторниците, които ги откраднаха по нечия поръчка.
Но да се върнем отново към картината на Веласкес. Руката ми рисуваше автоматично и с голяма скорост, като сама избираше цветовете. Особено бях впечатлена, като наблюдавах как се правят нюансите за плътта на Венера. Помня, че най-голямото платно го нарисувах за един ден. Бяха велики моменти на творческа самозабрава и накрая на дълго съзерцание пред готовото платно.
Тъй като "някой друг" рисуваше чрез ръката ми при всички тези копия, категорично твърдя, че те бяха съвуршени в приликата си с малкия оригинал. Копието, от което гледах /"оригинала"/ имаше размер на голяма картичка. Но мащабът на всичките ми  копия - увеличения и намаления на мащаба на картината, ръката ми уверено ги правеше сама, светкавично точно и безупрично! Сякаш цял живот само това съм правила. А всъщност ми беше за пръв път .

---- .