неделя, 16 януари 2011 г.
834. /проза/ БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ ОТНОВО МИ ДОЙДЕ НА ГОСТИ /16-ти януари/
16.01.2011
----
Той отново кацна на перваза на прозореца у дома.
Всеки ще каже, че това се очакваше. Че след като веднъж е бил нахранен, напълно естествено е да поиска нова порция трохи. Споделям мнението ви. Но по- важно е другото - моментът, в който се появи, беше като изчислен. Секунда преди това отговорих на обаждането на ЗДРАВКА, вдовицата на Ангел и, още докато съм на първите думи, се обръщам към прозореца и не мога да повярвам на очите си - БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ! Разтворил крила, се приземи като у тях си. Развиках се от радост, полудях от щастие! И тутакси затворих телефона. А той надничаше в стаята като любопитно дете и ме гледаше очаквателно. Изумях!
Все пак ден и половина го нямаше и вече не го очаквах. На 16-ти дойде след обяд, малко преди 15 часа - също както на 14-ти януари, като по часовник.
И този път се случи точно след като съм се чула с братовчедка ми.
Дали е плод на случайност?
Набързо изчислих числото на деня, за да се ориентирам. Цифрата беше 48 /16+01+20+11=48/.
АГНЕЦ= 48.
Под името Агнец разбирайте мъченикът Христос, който е поел бесовете от телата на хората и завършва земния си път на Кръста в големи мъки. Всички, които имат в нумерологичните си изчисления числото 48, са с много тежка карма и отговорна мисия.
48= ДАНИЕЛА - това е името на дъщеря ми, която живее в чужбина. Самолетът ù кацна в София точно днес, в деня на повторното появяване на белия гълъб, символизиращ Свети Дух в Благовещението!
Според Нирвана е дошло време, когато е налице огромно прочистване на бесовете в телата на хората, а за това ще ни помогнат хората с цифра
48= Агнец.
Този път нахраних нашия крилат приятел не само с трохи, които кълвеше директно от шепата ми, а и с жито - онова, което специално се използва за варене по задушница. Не знаех, че го имам и не знам как в суетенето си съм го изровила от шкафа. Направих нови снимки на госта, когото с право бих нарекла небесен фотомодел.
Гостуването му продължи чак до 16 часа. Установих, че гълъбът яде на почивки. Кълве, кълве и легне. Между другото - пак се появиха онези гърлени звуци на доволство, които приличат на пеене.
Тук му е мястото да кажа, че около блока, където живея, постоянно има ято гълъби -вчера продължително се вгледах в тях, но моят бял красавец го нямаше сред сиво-черното им присъствие.
От къде ли идва? Кой ми го изпраща? И защо нито един от събратята му не кацна на перваза, след като там беше отрупано с трохи в продължение на цял час?...
Надявам се, че отговорите сами ще дойдат след време.
16.01.2011г., неделя.
-----
БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ НА СПАСЕНИЕТО /Мари Хигелс/
----
Да бъдеш гълъб бял, е дар небесен -
крилата ти са мъдрост и любов,
душата ти е песен - звездна песен,
духът ти грее прероден и нов...
Обичам птицата на благослова,
която в майчин зов се въплъти.
И се роди СИНЪТ сред дни сурови,
и бесовете луднаха почти...
Премина през епохи вледенени
животът, който удря всеки мрак,
а ГЪЛЪБЪТ на бъднини спасени
маслинената клонка носи пак.
Откъснал я от нови дни отсреща,
за да отдъхнат хората на Ной.
Потопът ни заля със злоби тежки,
но бряг видяхме, блеснал сред покой.
Животът там е символ за победа,
спасението сее висш морал.
Войните са изчезнали безследно
и чудеса раздава гълъб бял!
25.02.2016, 7,29ч.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар