Обрули есенният вятър листата на живота
и леден сняг се гаври с пролетта във нас...
Врабчето, мокро и самотно, чака кротко
насън да се превърне в литнал бял Пегас...
То вижда как във минало далечно
било е чайка, влюбена в море,
което с ласките на синя вечност
направи тъй, че времето да спре...
Врабчето помни своя мир на чайка,
чиято волност води до екстаз.
И днес, дете на волността безкрайна,
то в себе си я буди час след час!...
/Пегас - летящият кон на поетичните вдъхновения/
7ч.47мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар