1163. КРАСИМИРЧО ИМА РОЖДЕН ДЕН ДНЕС /23.10.2013/

На днешна дата, 23-ти октомври, е родено едно
специално момче от Сливен - Красимир Ц. Когато той
беше на три годинки, помогнах на тялото му да се
освободи от една опасна болест, наречена епилепсия.
Така се случи, че точно когато пристигнах в българското
посолство в Берлин, там живееше и тричленното семейство
на болното дете. Беше 1990г. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СЛЪНЧИЦЕ!
 Интересен факт е,
че поне една година преди случайната и неслучайната ми среща
с Краси и родителите му, бях направила доста обемиста,
около 5-килограмова скулптура от черешово дърво -
"Мадоната с Младенеца", като двата образа в нея имаха чертите
съответно на болното от епилепсия момченце и на майка му Д.Ц.
Все едно, че са ми позирали - толкова силна бе приликата.
Наложи се да отскоча до България, за да донеса от там
въпросната скулптура, направена с автоматични движения на
ръцете, без участие на разума ми.
Майката трябваше да присъства по време на енергийните
сеанси, които правех на малкия русокос ангел Красимирчо.
Благодарение на приликата, за която споменах, двамата
родители ми се довериха достатъчно силно, за да повярват
на интуицията си, която им е казала, че съм "изпратена" да
помогна на рожбата им.
На това място искам да кажа, че съм рисувала
множество авторски икони на дърво с най-различни образи
и размери. Най-голямата от тях -"БЛАГОВЕЩЕНИЕ",
метър на половин метър, ми беше открадната в Берлин,
заедно с куп други произведения на изкуството,
които съм създавала с много жар и любов, и които бях
оставила на съхранение при една приятелка германка в
берлинския ù апартамент - РОЗИ ШМОЛ. Става дума за
 скулптури, големи платна с маслени бои /между тях -
автопортрет в цял ръст/, огромни графични портрети,
готови за печат ръкописи на две книги, касети с авторски,
àкапелно маркирани мелодии и пр.
Организирано бе отвличането и
отвеждането ми навътре в страната /гр.Бон/, далече от
берлинския дом на Рози...
Но нека сега да се върнем отново към историята на детето с
епилепсията, което живееше в българското посолство близо до
граничния контролно-пропусквателен пункт Чек- пойнт "Чарли"
в Източен Берлин.
РОДИТЕЛИТЕ на малкия Красимир, на когото правех и през нощта
сеанси, защото тогава бяха най-силните му и опасни пристъпи...
РОДИТЕЛИТЕ на моето ангелче, което 6 пъти получи от ръцете ми
нов живот пред очите на неговата смаяна майка...
СЪЩИТЕ ТЕЗИ РОДИТЕЛИ, които нито веднъж не чуха от мен дори
намек, че се надявам на хонорар за изтощителния си труд,
докато помагах на рожбата им...
СЪЩИТЕ ТЕЗИ РОДИТЕЛИ и до днес крият от Краси за някогашния
му сериозен здравословен проблем и за присъствието ми в
неговото най-ранно детство! КОГАТО РАЗБРАХ ЗА ТОЗИ ФАКТ,
БЯХ РАЗТЪРСЕНА ДО КОРЕН ОТ ВЪЗМУЩЕНИЕ! Знам само едно -
че често пъти нощем, с накълцани пръсти от действащите като
гилотина челюсти на епилептичното дете, изваждах от гърлото му
глътнатия език. Не обръщах внимание на болката от незаздравялите
от предните нощи рани, в които наново се забиваха острите зъби,
докато се борех да дам на малкия мъченик глътка въздух. Хвърлях се
с мощен хъс и вътрешна увереност срещу смъртта, възвръщайки за
пореден път живота на момченцето с посиняло лице и безпомощно
отпуснато телце в скута ми. При този вид епилепсия, за разлика от
всички останали, много често се получава гълтане на езика и
задушаване. Никой не би се осмелил да дава първа помощ в домашни
условия при подобно опасно развитие на болестта. Но аз не се отказвах,
борех се, без да се замислям за огромния риск. Защо не се отказвах
и защо не побягнах панически от изключително тежките сеанси в този
дом / А ТЕ НАЙ-ВЕРОЯТНО СЕ ЗАПИСВАХА С КАМЕРА, ЗАЩОТО
БЯХМЕ В ПОСОЛСТВОТО И ЗАЩОТО НИРВАНА ГО ТВЪРДИ/,
това ще се опитам да ви обясня. Усещах движенията си фантастично
сложни и прецизни, като на задействан робот, който е обладан от
властното чувство, че на всяка цена трябва да спаси живота на това
безпомощно малко същество /Двете имена на Краси са Кр.Ц. и имат
цифра 179, а двете имена на моя син Б.С. също имат тази цифра -
т.е. тогава фактически съм спасявала живота на детето си, но това
го установих след много години, когато започнах да се занимавам с
нередуцирана нумерология/. В същото време този робот не се
страхуваше от факта, че е сам с умиращото дете /изключвам
присъствието на майката/, далече от болничното оборудване и от
възможността за светкавична докторска намеса. Но тя би извадила
детето от кризата с инжекция, без да е в състояние да прогони
болестта от тялото му. Докато роботът в мен правеше точно това.
Той просто знаеше, че е в състояние да надвие смъртта. И я надви
окончателно!
ДНЕС, ВРЪЩАЙКИ СЕ НАЗАД КЪМ СРЕДНОЩНИТЕ БИТКИ ЗА
ЖИВОТА НА КРАСИ, СИ ДАВАМ СМЕТКА, ЧЕ ТОГАВАШНИТЕ
МИ ФАНТАСТИЧНИ РОБОТИЗИРАНИ ДВИЖЕНИЯ, А И
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЯХ ДОКАЗВАТ САМО ЕДНО - БИЛА СЪМ В
СЪСТОЯНИЕ НА ДЕЙСТВЕНА ХИПНОЗА ПОД ВЛИЯНИЕ НА
СОБСТВЕНАТА СИ МОЩНО ОТКЛЮЧЕНА ПОЗИТИВНА ЕНЕРГИЯ.
ВЕЧЕ БЯХ ПРАВИЛА ЧУДЕСА В БЪЛГАРИЯ, БЯХ СПАСЯВАЛА
ЖИВОТИ И ЗАТОВА ВЯРВАХ, ЧЕ МЕ РЪКОВОДИ ДОБРОНАМЕРЕНА
СИЛА С БОЖЕСТВЕН ПРОИЗХОД, КОЯТО Е СПОСОБНА ДА
ИЗТРЪГНЕ ЕДНО ТЯЛО ОТ НОКТИТЕ НА СМЪРТТА. МОЩНАТА
ОГНЕНА ЕНЕРГИЯ НА НИРВАНА ЗДРАВО МЕ ДЪРЖЕШЕ В
ПРЕГРЪДКИТЕ СИ. НЯМАХ НИКАКВО ЖЕЛАНИЕ ДА Ѝ СЕ
ПРОТИВОПОСТАВЯМ, НИТО ДА СЕ СТРАХУВАМ ОТ ЕВЕНТУАЛНИ
ОПАСНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. ТОЛКОВА СИЛНО БЯХ ПОВЯРВАЛА В НЕЯ!
В ЕДНА ТАКАВА НОЩ, ДОКАТО ПРЕОДОЛЯВАХ НАЙ-СТРАШНИЯ
ПРИСТЪП НА КРАСИ, ВИДЯХ С УДИВЛЕНИЕ, КАК ДЕСНИЯТ
МИ ПОКАЗАЛЕЦ /тъй нареченият БОЖЕСТВЕН ПРЪСТ/СЕ "ЗАБИ"
В СЪРДЕЧНАТА ОБЛАСТ НА ПОСИНЯЛОТО ДЕТЕ. ВЪТРЕШНИЯТ
МИ ГЛАС СПОКОЙНО ОТБЕЛЯЗА, ЧЕ "ИНЖЕКТИРАМЕ" В СЪРЦЕТО
ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ФОТОНИ, ЧИЯТО ТОПЛИНА НАПОДОБЯВА
ЕФЕКТА НА ЛАЗЕРА. НЕКА КАЖА, ЧЕ СМЪРТТА ИДВА,
КОГАТО СЪРЦЕТО Е БЛОКИРАНО ОТ МОЩНА КОНЦЕНТРАЦИЯ
НА ЛЕДЕН СТУД. БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВЪПРОСНИЯ "ЛАЗЕР", ТЯ
СЕ СТОПИ, ИЗЧЕЗВА. ЩЯХ ДА ПОЛУДЕЯ ОТ РАДОСТ В МИГА,
КОГАТО ВИДЯХ, ЧЕ ДЕТЕТО, КОЕТО ИЗГЛЕЖДАШЕ МЪРТВО
ДО ТОЗИ МОМЕНТ, ШУМНО СИ ПОЕ ВЪЗДУХ. ЛИЧИЦЕТО МУ
МНОГО СКОРО ДОБИ РОЗОВ ЦВЯТ. ТОЛКОВА БЪРЗО СЕ СЪВЗЕ,
ЧЕ ВСЕ ЕДНО НЕ Е БИЛО В ТЕЖЪК ПРИСТЪП И БЕЗДИХАННО
ДОПРЕДИ МИНУТА-ДВЕ.
 Майката на горкото момченце беше една истинска, мълчаливо
застинала в ъгъла на кошмарите си, мъченица. Беше майка-героиня.
С периферното си зрение понякога долавях страданието ù. Но нямах
грам възможност да я успокоявам. По време на тези среднощни битки
със смъртта забелязах, че пристъпите започваха винаги в малките
часове, доста време преди зазоряване. Физически усещах как в стаята
идва смъртта. Откъм прозореца нахлуваше невидима ледена
вихрушка с много дълга "опашка"- все едно, че е огромна змия.
Чувах свистенето ù, усещах движенията ù -явно, в дадени моменти
попадах в нейното физическо измерение. Веднъж ме осени мисълта,
че това невидимо ледено чудовище е всъщност всеизвестната ламя от
приказките. Когато влезеше в детското телце и се развилняваше там,
то започваше да се мята, да се гърчи в ужасни конвулсии. Боже, какви
бесове го тресяха! Сърце да те заболи! Именно това са тъй наречените
епилептични пристъпи. На никого не пожелавам да става свидетел
на подобна картина! Всяка нощ майката на нашето измъчено момченце,
останала без дъх следеше спасителните ми действия. Погледната
отстрани, напомняше на замръзнала в каменна поза уплашена кошута.
Знаех, че цялото ù същество се молеше и този път да победя проклетата
"ламя", нападаща без капка милост рожбата ù . Поведението на майката
говореше, че абсолютно ми се е доверила. Нейните разширени от ужас
зеници, разплаканото ù очакване на чудо, нейната кротост в моментите,
когато би трябвало да крещи и да се тръшка, защото детето ù изглежда
като мъртво - ВСИЧКО ТОВА МИ ПОДСКАЗВАШЕ, ЧЕ И ТЯ Е
ХИПНОТИЗИРАНА ОТ ЗАРЕВОТО МИ, ЗА ДА НЕ ПРЕЧИ. Работейки
с горещите си, разранени и превързани с лепенки пръсти, от които
течеше кръв заради новите рани, си давах сметка, че ме задвижва
невероятно мощна сила, която знае какво прави. Тя телепатично ми
внушаваше да ù се доверя безрезервно.И аз го правех постоянно. Имах
чувството, че това е самият Бог, който действа чрез ръцете ми. И знаех,
че на Краси няма да му се случи най-лошото. Давайки му първа помощ
в ония решителни моменти, имах абсолютната вътрешна убеденост,
ЧЕ СПАСЯВАМ РОДНИЯ СИ СИН. Горкото ми дете - бях го оставила при недоброжелателните си роднини в България, заклеймили всеотдайността,
с която помагам на болните хора. Мразеха факта, че от една страна не
желаех да ставам известна, а от друга - че не превърнах дарбата си на
енерготерапевт в източник за забогатяване. Те поставят парите на
най-висок пиедистал в света на елементарното си мислене. Без да се
интересувам от циничните им подмятания, че денонощният ми труд
пет пари не струвал, тръгнах по света да помагам на страдалците, пред
чиито заболявания често пъти дори медицините в Германия и в
Швейцария са безсилни. Исках практически да се убедя, докъде се
простират възможностите ми на енерготерапевт. Така стигнах до
Красимирчо.
Питате ли ме какво съм преживяла, когато, след завръщането ми в
София, моето изстрадало 8-годишно момченце ми разказваше с
разширени от кошмарните си спомени очи, как е било малтретирано
в дома на роднините ми? Раменцата му се разтърсваха от ридания,
докато неговите накъсани от хълцане думи го връщаха отново и отново
към онзи ад. Плачех с него, ужасявах се заедно с него, треперех като
него, но не го прекъсвах - исках чрез неговата изповед лошата енергия
на мъчителите му да излезе от телцето му и да влезе в мен. Трябваше да
я превърна в мощен бумеранг на възмездието срещу злото в телата им.
Но, забележете - кошмарът, дошъл от най-близките ми хора/също мъченици/
е вледенявал дните и нощите на горкото ми дете в София ТОЧНО
ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕДИН МЕСЕЦ СЪС ЗЪБИ
И НОКТИ СЪМ СЕ БОРИЛА ЗА ЖИВОТА НА ТРИГОДИШНИЯ
КРАСИ В БЕРЛИН! Все едно, че някаква черна сила, наречена ламя,
едновременно е нападала и чуждото момченце/с цифра 179/, и моя
невръстен син /също с цифра 179/.
Х Х Х
Окончателното ми завръщане в България стана на 5.06.1991г.,
когато бях в седемнайсти ден абсолютен глад - първото мое голямо
гладуване! До него прибягнах, за да стресна група германци,
костюмирани и важни, които не желаеха да се върна в родината си и
ми предлагаха работа с голяма заплата, предлагаха ми добри условия
за живот, ако си взема и децата тук, в Берлин. Но аз настоявах да се
завърна там, където ще чувам българска реч, където обичам дори и
камъните, където ще имам стимул щедро да раздавам на околните
цялата позитивност, която притежавам. Освен това вече с положителност
знаех, че моят Тим Скайлер живее в България. Знаех и това, че когато
двамата се срещнем, общото ни зарево ще е гаранция за доброто
бъдеще на родината ни, за духовното ù израстване. Цялата тази важна
информация ми я даде Нирвана, докато бях пленница. Онези, които
желаеха да забравя за България, се отнасяха добре с мен, но ме държаха
под ключ, надявайки се, че ще се изкуша от офертата им. Като видяха,
че станах кожа и кости и че нямам намерение да спра с гладуването,
сериозно се уплашиха да не умра. Особено силно ги е стреснал
докторът, когото караха да ме преглежда. Сигурно са се чудили как
ще се оправдаят пред онези, които ме бяха изследвали в Москва и
които доскоро ми осигуряваха безплатна квартира, болни, с които да
работя, преводачка и пр. С моя пълен глад принудих германците да
изпитат паника и да ме откарат на летището. Докато не се убедиха,
че самолетът вече е запалил моторите за излитане, колата им не се
отдалечи от стълбичката му. Махнах им щастливо от прозорчето,
изразявах радостта си от свободата спонтанно,съвсем по детски.
Приземих се на софийската айрописта не само с
празен стомах, но и с празни джобове /за ужас на моите роднини,
които сигурно са се надявали да се облажат с чужда валута/! Защото
със скромните парични дарения, дошли от получилите помощ болни
германци /всичко се стопанисваше от Петя/, организирах за няколкото
човека, мои помощници и приятели езотерици, едноседмично лятно
летуване в Равена, Италия, като спяхме в караваната на Марàм
/художник и лечител/, с която пътувахме.
ТАКА ПОДАРЕНИТЕ СРЕДСТВА СЕ ПРЕВЪРНАХА В ДАРЕНИЕ ЗА
ХОРАТА, КОИТО МНОГО МИ ПОМАГАХА В ОНОВА МОЕ
СВРЪХНАТОВАРЕНО ЕЖЕДНЕВИЕ. ПОНЯКОГА МИ ДАВАХА
ВЪТРЕШНО МОТИВИРАНЕ ДОРИ САМО С ПРИСЪСТВИЕТО СИ,
С ВЯРАТА И С ЛЮБОВТА СИ КЪМ МЕН. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ
ЧЕСТО ПЪТИ БЯХ ТЪЖНА И УГРИЖЕНА, КАТО ЗНАЕХ В
КОЛКО НЕБЛАГОНАДЕЖДНИ РЪЦЕ СЪМ ОСТАВИЛА ДЕЦАТА СИ.
БОЖЕ, КАКВИ КОШМАРНИ МИСЛИ МЕ ВРЪХЛИТАХА, КАКВИ
СТРАХОВЕ МЕ ПРИТИСКАХА, ДОКАТО РАБОТЕХ С ЕНЕРГИИТЕ
В ТЯЛОТО СИ НОЩЕМ! АКО ГИ НЯМАШЕ МОИТЕ
СЪСТРАДАТЕЛНИ, ДОБРИ И ГРИЖОВНИ ПРИЯТЕЛИ, АКО НЕ
БЯХА РАЗГОВОРИТЕ МИ С ТЯХ И ТВЪРДОТО ИМ УБЕЖДЕНИЕ,
ЧЕ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ, Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО ЗА ТВЪРДЕ
МНОГО ХОРА, ЕДВА ЛИ БИХ ИЗДЪРЖАЛА ДО КРАЯ НА МИСИЯТА
СИ В БЕРЛИН. ИДЕЯТА ДА ГИ ЗАВЕДА В ИТАЛИЯ ДОЙДЕ
СПОНТАННО. ПО-КЪСНО РАЗБРАХ ОТ НИРВАНА, ЧЕ ВСЕКИ
ПОДОБЕН ЖЕСТ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ РЯЗКО ПОКАЧВАЛ
ДУХОВНОТО ТИ НИВО. ОСОБЕНО, КОГАТО ПАРИТЕ СА ДОШЛИ
ОТ БЛАГОДАРНОСТТА НА БОЛНИ, ОТ КОИТО НЕ СИ ИСКАЛ
ТАКСА ЗА СВОЯ ТРУД.
 НИРВАНА ТВЪРДИ, че точно тогава, когато в продължение на няколко
дни съм работила дистанционно с аурите на италианците, обжарвана
от лятното слънце на Равена, съм отключвала щастливото бъдеще
децата си, кармично свързани с родината на Гай Юлий Цезар.
След време те щяха да станат граждани на Италия.
Може би ще попитате, как са се развили нещата с МЪЧИТЕЛИТЕ
на моя малък син, които са му вгорчавали живота, докато отсъствах
от България. Впрочем, така са действали и срещу дъщеря ми
/каката на Боби/, по-голяма от него с 8 години. Но енергийната ми
помощ някак си по-лесно е достигала до нея, което, слава Богу, ù е
осигурявало прилично стабилна защита. Докато братчето ù е било
атакувано доста по-остро, заради неговата възрастова уязвимост и
биещата на очи доброта, която е предизвиквала околните "зверове"
да го нападат. За роднините, разплаквали децата ми през онези две
години, не желая да говоря. ГРЕХЪТ СИ Е ТЕХЕН! Има кой и кога
да ги съди. Едно нещо със сигурност знам от Нирвана - че злото
в плътта им го чака голямо възмездие. Продължавам да съм любезна
с тях, но не изпитвам абсолютно никаква обич и гледам да стоя,
колкото се може по-далече.
За пътя ми на езотерик ще кажа, че, отивайки в Германия, се доверявах
на своята необикновено силна интуиция и уверено следвах стъпките
на трудната си съдба. Благодарение на кармичните битки, които водех
с болестите и страданията на хората от града на Хитлер, ставах все
по-уверена и по-уверена, устремена към най-високите духовни
постижения. Защото знаех - само ако стана изключително силна
в енергиен план, ще мога да бъда полезна на вечната мъченица,
която е моя родина.
Тук съм длъжна да уточня, че земята на Бисмарк и земята на Левски
са кармични близнаци, а техните АУРИ се преливат по принципа на
скачените енергийни съдове. Бях изпратена в източната дойч-столица,
за да помагам чрез сеансите си ЗА УСКОРЕНОТО РАЗПЛИТАНЕ НА
КАРМИЧНИЯ ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ между Германия и България. Това се
прави не с меч, по примера на Александър Велики в гр.Гордий, а с
дълбока мотивировка и с божествено търпение, които притежавам в
достатъчни количества.
В един декемврийски ден на 1989г./през ноември с.г. беше паднала
Стената/ уверено заявих на моите приятели Хр.Т и Милен Л.
- дипломати в посолството ни в Берлин / днес двамата заемат важни
постове във Външно министерство/, че до една година двете Германии
ще се обединят. Изсмяха се - не ми повярваха. А Хр., иронично
усмихнат, записа със зелен флумастер върху тапета над вратата на
кабинета си моето твърдение, което всъщност категорично отхвърляше.
Аргументът му беше, че източната и западната немска икономика,
между които от години символично се издигаше вече рухналата
Берлинска стена, не били подготвени за сливане. Отдавна работел в
Германия и бил наясно със състоянието на днешните процеси там.
Противно на неговото панорамно виждане, след по-малко от година
ОБЕДИНЕНИЕТО ВЕЧЕ БЕШЕ ФАКТ! МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ
НЯМАШЕ КАК ДА ЗНАЯТ, ЧЕ МОЩНОТО ПОЗИТИВНО
ИЗЛЪЧВАНЕ НА НЯКОИ ДУХОВНИ ХОРА, ЖИВЕЕЩИ ОТ ДВЕТЕ
СТРАНИ НА СТЕНАТА ПО ОНОВА ВРЕМЕ, Е ХИПНОТИЗИРАЛО
УПРАВЛЯВАЩИТЕ НА ДВЕТЕ ГЕРМАНИИ И НИРВАНА ИМ Е
ВНУШИЛА ЖЕЛАНИЕ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ ОБЕДИНЕНИЕТО ПО
НАЙ-СКОРОСТЕН НАЧИН. ГОЛЯМОТО СЪБИТИЕ СТАНА
НА 3-ти ОКТОМВРИ 1990г. Лично присъствах на зарята! Поканена бях
и на организирания по този случай празничен коктейл в една зала на
посолството. Но онези двама мои приятели не ме поздравиха, а беше
редно - все пак бях им подсказала какво събитие се е задало и то без
да "познавам и зъбките на германската икономика". Правеха се на
разсеяни. Разхождаха се с чаша шампанско в ръка сред колегите си в
блесналата празнична обстановка и демонстрираха, че не забелязват
моето скромно присъствие.
След години с М.Л. продължихме да пием кафе във Външното ни
министерство, но Хр. все още ме поздравява някак си насила, като че
съм му изяла десерта. А може би е с гузна съвест? Дали пък не е замесен
в историята с изчезналото ми творчество, което бях оставила на
съхранение при Рози Шмол? Все пак Хр.Т. е най-близкият приятел на
Генерала от ДС, а синчето на Хр.Т., което много искаше да му подаря
една от скулптурите си, веднъж се изтърва и каза пред баща си : "Чичо
Бр. каза, че ще я имам!...". Под чичо Бр. разбирай Генерала,
дългогодишен шеф на българската ДС. Нарочно пиша тези неща, за да
се знаят от онези, които и до днес мълчаливо се грижат за оцеляването
ми. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СИ ПОЛУЧА ОБРАТНО ОТКРАДНАТОТО
ТВОРЧЕСТВО! В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ПРЕЗ 2011ГОДИНА ЩЕ СЕ
ЗАДЕЙСТВА ВЪЗМОЖНО НАЙ-МОЩНИЯТ НЕБЕСЕН БУМЕРАНГ
НА ВЪЗМЕЗДИЕТО. И НА ТОВА МЯСТО НИРВАНА КАЗВА "ТОЧКА
ПО ВЪПРОСА!".
Докато от сутрин до вечер се трудех като неуморна пчеличка,
кръстосвайки източната и западно-германската берлинска територия,
като следвах напътствията на будното си подсъзнание, успях да изградя
СИЛЕН ЕНЕРГИЕН ЩИТ, КАКТО ЗА СЕБЕ СИ, ТАКА И ЗА МОИТЕ
ДЕЦА.Те само привидно бяха останали сами, без мамината закрила
в София, сграбчени от ноктите на диктаторското роднинско присъствие.
Точно тогава то с гръм и трясък се провали на изпита, пред който
небето го беше изправило, докато трябваше да се грижи за малкото ми
момченце и за сестра му. Денонощно изпращах на децата си огромни
количества позитивни потоци, които да ги пазят, за да не им се
стоварват на главите фатално опасни удари. Именно в онзи тежък
период те започваха да се оформят като ДУХОВНИ ЛИЧНОСТИ,
ПОДГОТВЯЙКИ СЕ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ. ТРЯБВАШЕ ДА СТАНАТ
ДОСТАТЪЧНО СИЛНИ И ДОБРОДЕТЕЛНИ, ТА КОГАТО ДОЙДАТ
ГОЛЕМИТЕ ИМ СБЛЪСЪЦИ СЪС ЗЛОТО, ДА УСПЯВАТ БЕЗ
ПРОБЛЕМ САМИ ДА СЕ СПРАВЯТ С АТАКИТЕ НА СОБСТВЕНИТЕ
СИ НЕЛЕКИ КАРМИ.
Чрез тревогите в оня тежък за всички ни период, децата ми си "купиха"
от съдбата едно прилично спокойно съществуване в бъдеще. Известно
е, че няма подарено щастие. но целта бешете да не преминават с боси
крачета през огъня на ада, затова аз поех големите удари. Днес и
двамата доказват своите способности, работейки във Флоренция и
смятам, че са доволни от живота си, изграден с честно спечелени пари.
НЯМА НИЩО ПО-ЦЕННО ОТ ТОВА ДА ПРЕОДОЛЯВАШ
МАТЕРИАЛНИТЕ НЕСГОДИ С ПОЗИТИВНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА
ЕЖЕДНЕВНИЯ СИ ТРУД! ЗАЩОТО ВЪПРОСНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ
ПОМАГА НЕ САМО НА ТЕБ, НО И НА МНОГО ДРУГИ ХОРА.
Благодарение на онзи берлински период, ЖИВАТА ВОДА в мен
нарастна до такова високо ниво, че незримите ù крила вече бяха
грижовно разтворени не само над децата ми Борислав и Даниела.
Те са енергиен щит и за всички добродетелни същества, вписани в
моята разклонена във всички посоки съдба. Като резултат, духовните
хора един след друг спират да боледуват. Изключвам редките леки
простуди, причинени от техните кармични сблъсъци с някои опасно
студоносни хора от ежедневните им контакти.
ЗА ДЕЦАТА СИ ЗНАМ ОТ НИРВАНА, ЧЕ НИЩО КАТАСТРОФАЛНО
НЯМА ДА ИМ СЕ СЛУЧВА В ЖИВОТА. А ТОВА ЗА ЕДНА МАЙКА
Е НАЙ-ВАЖНОТО!

Х Х Х
Отново се връщам към спомена за малкия русокоско с неговата
епилепсия. През 2004г. се срещнах с вече порасналия Краси, минавайки
пътьом през родния му град Сливен. Още от Берлин знаех и адреса,
и телефона на семейството. Станал е чудесен младеж. Родителите му
отсъстваха - били на вилата. Придружаваше ме моят приятел Б.В.
/Тим Скайлер от миналото, с когото имаме обща карма от нашия
някогашен живот в Мичиган, САЩ/. Срещата ни с момчето продължи
около час. Седяхме на пейката пред блока - говорехме си, снимахме се.
Краси ме прие с много обич, въпреки че в началото понятие си нямаше
коя съм. Интуицията му със сигурност пробуждаше неговата
подсъзнателна привързаност към жената, която някога му подари не
само здраве, НЕ САМО ЖИВОТА, но и част от себе си. Тактично го
подпитвах за ежедневието му, за родителите му. Обясних, че съм тяхна
приятелка отдавна, че сме живяли заедно в Германия, че всяка година
на рождения му ден, 23-ти октомври, се обаждам на майка му, за да
честитя празника на онова 3-годишно къдрокосо ангелче от спомените
ми, което се хвърляше в прегръдките ми и щастливо крещеше:
" МАРИЯ-Я-Я!" . Разбрах, че е напълно здрав и че не е подозирал
за присъствието ми в неговото най-ранно детство. СПЕСТИХ МУ
ИСТИНАТА - НЕКА СИ ОСТАНЕ ТАЙНА. Щом така са решили неговите
родители, така да бъде. Въпреки, че ЛЪЖИТЕ, засягащи децата ни, са
опасно нещо. Защото зареждат с болестотворен студ телата им,
разрушават имунната им защита и ги правят уязвими при сблъсък със
смъртоносните излъчвания на някои хора.
ЛЪЖИТЕ СА ИЗТОЧНИК НА БОЛЕСТИ, КАТАКЛИЗМИ И СМЪРТ.
Някога, когато дъщеря ми беше около 7-8-годишна, започна доста да
послъгва, за разлика от брат ù, който като стана на нейната възраст,
назоваваше нещата с истинските им имена. Горкото ми момиченце!
Тежката ù карма бе започнала да я обсебва твърде рано, като ù
внушаваше да ми прави напук чрез лъжите, които навързваше една
след друга, серийно. Ето защо се налагаше да ù вдигам ръка
/словесните увещания не помагаха/, което си е вид сеанс. Защото,
според днешните обяснения на Нирвана, мощните лъчи на дланите ми
са "заковавали" лошата енергия, излизаща от телцето ù, много здраво
към моята аура. А след това малко по малко съм я разграждала във
времето. Ядеше пердах единствено и само по повод на това, че ме
гледаше инатски в очите и ме лъжеше. Подсъзнателно съм знаела
колко пагубен за тялото е студът на собствените ти лъжи. Щом лъжеш
като за спорт, прибавяш нови количества към своята генетично
наследена негативна енергия/нерони/. Тогава твоят"леден звяр",
чието леговище е костната ти система, става прекалено силен, става
смъртно опасен и за теб самия, и за околните.
 При ИСТИНАТА нещата стоят на диаметрално противоположна плоскост.
ИСТИНАТА е извор на ЖИВА ВОДА, на топлина, жизнено важна за
клетките ни. С мощния си магнетизъм ИСТИНАТА привлича фотоните,
които са в свободно състояние около нас и се произвеждат от
ХОРАТА-ЗАРЕВА. Така тя осигурява на всеки, който не обича да лъже,
защитен енергиен щит, разположен около тялото му. Следователно,
ИСТИНАТА е СВЕТЛИНА, което с езика на общоприетите понятия,
означава ЗДРАВЕ!
-----
НА СНИМКАТА, НАПРАВЕНА ОТ МОЯ БОРИС, СМЕ АЗ И КРАСИМИРЧО - ЧУВСТВАМ ГО КАТО РОДНО ДЕТЕ,  БЕЗКРАЙНО ГО ОБИЧАМ!