Наскоро една моя пишман- приятелка, която обичаше да демонстрира, че е много добра, грижовна и искрена, много се издъни...
Ще започна разказа си от по-отдавна. През 2011/12г. тя ми се оплака, че от години има непрекъснати болки в гърба - особено сутрин като става от леглото. Нищо не помагало - ни разтривки, ни мазила. Тя знаеше, че съм с дарба да лекувам чрез огнените си пръсти и, въпреки че не вярвала в тези неща, ме помоли да опитам да ù помогна. Речено сторено. С няколко сеанса болките изчезнаха - просто си слагам дланите на определени места по гърба, а след това разтривам / винаги през дрехите/. Като приключих, ù казах, че болките никога повече няма да се върнат. Друг път се наложи да премахна болки и на мъжа ù - беше си наранил коляното и куцаше, а лицето му се гърчеше от болезнени гримаси. Правих сеанси и на детето им - вечно боледувало от настинки.
Така минаха две години. По принцип рядко се виждаме - на няколко месеца по веднъж. Защото нямам време за гостувания. Пък и усещах колко е лицемерна въпросната "приятелка" - имам дарбата да прониквам в същността на човека. През миналата есен небето, което чрез моите пръсти я излекува, реши да я подложи на изпит. Беше ми внушено свише да помоля кадърния неин съпруг да ми монтира на прозореца едно тънко желязо, за да не ми падат саксиите при вятър. Казах, че ще си платя.Човекът е наистина свестен, търпелив и излъчва доброта, затова с цялата си признателност за лечебните ми услуги, за които, вярна на себе си, не съм им взела и една стотинка, веднага се съгласи. Даже възкликна: "Как ще ми плащаш, Мари - ти толкова неща направи за нас!".
Да, ама жена му доста се пищиса и рече: " Ти какво си мислиш...Той е толкова зает и има скъпи поръчки...Времето му струва пари, материалите са му пари..." Пак отговорих, че ще си платя, колкото струва /бях адски притеснена от нейната реакция и от злобния блясък в очите/...А тя изтърси: " Знаеш много добре, че той парите ти няма да ги вземе". Мъжът тогава стоеше и я слушаше силно притеснен, но пак повтори, че ще ми направи услугата рано на пролет.
После тя като ме изпращаше до портата, още по-нападателно ми повтори същата тирада, аз се извиних, задето съм поискала тази услуга, като в тонът ми имаше само болка и си тръгнах.
Цяла зима не стъпих в тях, нито се чувахме по телефона.
Вече бях решила да се обърна към друг майстор - даже говорих с Милчо, мъж на братовчедка ми и той по принцип нямаше нищо против. Но му обясних, че е важно да изчакаме, защото имам уговорка с друг човек...
Като дойде пролетта, се видяхме с добряка-мъченик, герой на моя разказ - купуваме си домашно мляко от общ източник и така се засякохме. Поговорихме си, обясних защо съм се отдалечила, а той се оплака, че детето през студените месеци боледувало от настинки и ми напомни да се видим, за да уточним мерките на онова желязо - щял да го направи. Напомних му, че съм разколебана, той смутолеви нещо, настоявайки да ми помогне. След известно време се видяхме, уточнихме мерките, той дойде в къщи, проби 4 дупки, монтира 2 стойки, които аз му дадох /имах ги от един стар простор за пране/ и му остана само да постави тънката кръгла пръчка. Всичко беше готово и аз пак казах, че искам да платя. Той, разбира се отказа.
После накарал жена си да ми звънне и да ме покани на кафе / интуитивно знаех, че той я е накарал/. Тия дни отидох, носейки лакомства за малката сладурана. Жената още с първите си думи беше много нервна и нападателна. Усетих омраза в очите, в мислите ù. Като разбра, че гладувам и че не пия вода, а само по 2 чаши мляко на ден, започна да ми вика, че лъжа - щом съм слагала в млякото 1 лъжица сироп от карамел, който се правел с вода, значи пия вода...Ужас. Особено я взриви думата "духовен", която споменах малко преди това. Разказвах на нея и на детето ù за времето, когато съм правила много неща наведнъж в едно денонощие: гледала съм две деца, ходила съм половин ден на работа като учителка, правила съм БЕЗПЛАТНИ сеанси на болни по домовете им /вземаха ме с коли от къщи и ме връщаха, за да печеля време/, разказах, как нощем съм готвила манджа за другия ден, като едновременно с това съм писала книгата си за Дора Габе, рисувала съм с маслени бои и съм редувала с правене на скулптури от дърво - и всичкото това е продължило с месеци, година, две...И вършех всичко, без да съм се оплаквала от умора, от липса на сън, защото духовните хора са много издръжливи и много работят...И тъй като въпросната моя "приятелка" вечно се жалва пред мен и то в присъствието на момиченцето си колко я натоварвало да се грижи за детето, да пере, да готви и да ходи на работа /само 3 пъти в седмицата!/, колко нямала време за творчество /тя рисува/, като чу разказа ми и думата "духовен", просто подскочи, неспособна да се владее, нагруби ме и отиде да извика мъжа си. Тогава проведохме един разобличителен разговор в негово присъствие. Първо преразказах на мъжа ù онова, заради което жена му се е разсърдила и го е повикала. После припомних как ме е нагрубила преди няколко месеца като заяви и то в негово присъствие, а после и насаме при портата, че мъжът ù не може да ми прави услуга, защото и времето, и материалите му стрували пари. Припомних как ми е казала на изпроводяк тогава: "Но аз ти благодарих, Мари. Какво искаш - да ти се поклоня ли?". И добавих с много болка и разочарование, гледайки в очите тази жена:
- А моят труд, когато ти премахвах дългогодишните болки не струва ли пари, а моето време не струва ли пари? Струва и то много по-скъпо от една метална пръчка, защото здравето е безценно...А, колкото за благодарността, тя се изразява по-скоро чрез добро отношение, а не с думата "благодаря"...
Тогава тя каза, че не е говорила подобни неща и че аз лъжа като "СЕЛСКА ПРОСТАКЕСА". Мъжът ù слушаше нейните нервни приказки засрамен, видял жена си в ролята ù на истинска лъжкиня. В същото време тя му викаше да се намесил, да не мълчал...Ужас! Видях една луднала от бяс хиена. Впрочем, аз говорех сдържано и само изреждах фактите, без злоба, но твърдо застанала на страната на истината. А докато слушах грубите ù приказки, в тялото ми постъпваше невероятен студ откъм нея.
Знаех, че беше важно за детето /то също слушаше цирка на майка си, ще добавя, че е осиновено дете/, важно беше и за таткото, да се случи днешният нарочно предизвикан от мен сблъсък между истината и лъжливата природа на тази жена. Именно по този начин, докато тя съскаше отровно, изтеглях от нея и поемах в себе си опасното за здравето им излъчване. Така прекъсвах връзката на вампирската ù природа с техните ежедневно атакувани тела.
Смъртоносният студ на тази носеща болести негативна енергия, ще преработя в потоци от здравословни фотони, които занапред ще бъдат огнен щит на таткото и детето срещу нервните изблици на тази фюрия.
Все едно че с камъните, хвърляни към мен от бесовете ù, щях да изградя нещо жизнено важно за две същества, подложени на ежедневен терор - виждала съм как крещи на детето и как то се свива уплашено...Усещах как щом детето седне в скута ми и ми се радва на ласкавото отношение, гушкаше се в топлината на обичта ми, тя беснееше от ревност.
Та в края на въпросния сблъсък си тръгнах с думите, че никога повече няма да дойда в техния дом. Вече можех и от разстояние да се грижа за жертвите на злото.
Ето защо се бях отказала от доста години да правя сеанси на хората - случаите на ясно изразена неблагодарност тук, в България, са много. Докато в чужбина болните се отнасят към своя лечител, който им е помогнал /и то безплатно!/ с огромна благодарност и с обич.
Това беше последната болна, която съм докосвала с пръстите си. Занапред, който е духовно извисен, само той ще привлича позитивната енергия, извираща от мен и ще получава изцерение. Злите хора се екранират с леденото си излъчване и сами са си виновни за невъзможността да бъдат излекувани от своите все по-нови болести.
Ще завърша своя разказ с един диалог между мен и момиченцето на моята пишман-приятелка, след като тя излезе от стаята. Но преди това да добавя - за мен тя е обладана от злото и следователно не е виновна, а напротив - мъченица е, защото организмът ù се разяжда отвътре и се руши. А това никак не е добре за нейните близки, които се измъчват като я гледат как изпада в силни нервни кризи. Но има една поговорка: "Помогни си сам, за да ти помогне и небето".
Дъщеричката ù, която е твърде интуитивна и мъдра за своите 6 годинки, съвсем спонтанно сподели с мен мнението си за ДУХОВНОСТТА - една дума, накарала майката да изригне:
Детето:
- Всеки има дух - някой повече, някой по-малко и... още по-малко.
Аз:
- Миличка, нали видя - тя не ме обича. Покани ме на кафе, а ме обиди. Вече няма да идвам...
Детето:
- Аз пък нея не обичам. Обичам татко - той е добър.
Аз:
- Така не бива да се говори за мама - тя има доброта в себе си, грижи се за теб, гушка те...
Просто съм обидена от лъжата ù. Съжалявам, че ти трябваше да чуеш това. Аз повече няма да идвам и да ù помагам, когато има нужда...
Детето:
- Каквото прави човек, за себе си го прави!
9.04.2014.
----
ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО
Учителя Беинса Дуно
...Имало един светия учител, който не само обичал учениците си, но бил и много строг към тях. Между учениците му имало един, който не обичал учителя си и търсел сгоден случай да му причини някаква пакост. Той много мислил за това и накрая му дошла идеята да постави пред вратата на учителя си камъни и така да задръсти входа на къщата му. Както намислил, така и направил. Донесъл два огромни камъка и ги сложил пред вратата на къщата.
Като станал от сън, учителят поискал да излезе навън и да се порадва на природата, но разбрал, че входът на къщата е задръстен от огромни камъни. Като видял това, той се принудил да излезе през прозореца, извикал един майстор, на когото поръчал да издяла стъпала от камъните пред вратата му.
За кратко време майсторът каменоделец от камъните изваял най-хубавите стъпала и ги поставил на стръмната пътека пред къщата. Всеки, който минавал оттам, се възхищавал и питал светията учител:
– Откъде взе тези толкова красиви стъпала?
Той отговарял:
– Един от моите любезни ученици ми ги донесе....
/Приказки и притчи из беседите на учителя - Лазар Стойчев/
------
Valia Bradshaw:
И какво излиза според Учителя? Че добрият и мъдър човек може да превърне и лошотията в добро...Изборът остава на нас...
Много полезна информация, благодаря Ви.
ОтговорИзтриванеМасажи