1317. СОКРАТ

"Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж някакъв човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите ситà.
- Трите ситà ли? – зачудил се човекът.
- Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите ситà”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят…
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами не, напротив!
- Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм… Всъщност – не особено.
- Тогава – заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво,
нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?"
/взето от Фейсбук/
------------------
гугъл:
 БИОГРАФИЯТА НА ТОЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН МЪДРЕЦ:
Сократ е роден в Атина, в дома Алопеке. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета - акушерка. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си.
Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл - велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него.
Жени се за Ксантипа, за която се говори, че е зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно Ксантипа често да е била сърдита и недоволна.
СМЪРТТА НА СОКРАТ - ОСЪДЕН И ОТРОВЕН!
Поради голямото влияние, което има над младежите и различията си с възгледите на управляващите, Сократ е неудобна фигура, която може да урони престижа на властниците и затова срещу него те повдигат съдебен процес, на който го обвиняват, че развращава младежта и въвежда нови богове. Близостта му с младите хора се тълкува като развращение, а новите богове - това са преиначени интерпретации на сократовия "даймонион", който по неговите думи винаги го възспира, когато е на път да сгреши.
Този „даймонион“ на Сократ е неговата съвест, която го спира от неморални и погрешни постъпки. Самият Сократ винаги е твърдял, че този, който постъпва зле, не знае какво е добро, тоест
АКО ЧОВЕК ЗНАЕ КАКВО Е ДОБРО, ТОЙ ЩЕ ПОСТЪПВА ДОБРЕ.
Сократ не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива ОСЪДЕН НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОТРАВЯНЕ. Макар приятелите му да се опитват да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му), той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, той ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал, в което е вярвал като в безусловна истина.
Сократ бива осъден да изпие чаша с извлек от отровното растение бучиниш - традиционно средство за умъртвяване в тогавашния Атински законодателен процес. Така умира на 70 години.