----
Мари Хигелс:
БРАВО НА АВТОРКАТА ВЕСЕЛА КУЛЕВА!
ЕТО ТОВА Е ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА В УЧЕБНИЦИТЕ ОТ НАШИТЕ ДЕЦА.
ОТКРАЙ ВРЕМЕ ,БЕЗ ДА СЪМ ЗНАЕЛА ТЕЗИ ФАКТИ, ИНТУИТИВНО ИЗПИТВАМ ОРГАНИЧЕСКО ОТВРАЩЕНИЕ КЪМ РУСИЯ - А МОЯТА ИНТУИЦИЯ Е МНОГО МОЩНА И НИКОГА НЕ МЕ Е ПОДЛЪГАЛА ЗА КАКВОТО И ДА БИЛО...И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА СТИХОВЕТЕ НА ОТЯВЛЕНИЯ РУСОФИЛ ВАЗОВ, В КОИТО ТОЙ ЛАЗИ В НОЗЕТЕ НА РУСНАЦИТЕ, ХИЧ НЕ СА МИ БИЛИ ПРИЯТНИ...ЗНАМ НЯКОИ ОТ ФАКТИТЕ - НАПРИМЕР, ЗНАМ, ЧЕ СТАМБОЛОВ Е СЪСЕЧЕН ИМЕННО ОТ ЗАГОВОР НА ВОЕННИ, КОИТО СА ОРГАНИЗИРАНИ ОТ РУСИЯ...
ОЩЕ ЕДИН ПЪТ БЛАГОДАРЯ НА ВЕСЕЛА КУЛЕВА - МНОГО СИЛНА ПАНОРАМНА КАРТИНА НА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ! ВЕДНАГА СЛАГАМ ТОЗИ ЦЕНЕН МАТЕРИАЛ НА СТЕНАТА СИ, ЗА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ НАЙ-БУДНИТЕ МОИ ПРИЯТЕЛИ! ЩЕ ГО КОПИРАМ, ЗА ДА ДОБАВЯ КЪМ НЕГО КАРТИНАТА ЗА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА.
----
Автор: ВЕСЕЛА КУЛЕВА*
ЗЛОВЕЩО!
ЗА ПО-МАЛКО ОТ 140 ГОДИНИ РУСИЯ И СССР ОТНЕХА ОТ БЪЛГАРИЯ
895 млрд. ДОЛАРА!
"О, руси…
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
(Вазов, 1916 г. Из: На руските воини)"
"Исторически, българо-руските политически отношения са нови, едва на няма и 140 години. Като всички политически отношения, и те създават свои митове. Най-важният за българо-руския случай е този за хармоничността в отношенията България-Русия, за константната дълбока привързаност и признателност на България спрямо Русия по време на и след Освобождeнието. Внушаван през годините след 1944 г. и в частност все още и днес, този мит няма особено основание в българската история и в историята на българо-руските отношения.
Разглеждайки ги под лупа, много по-силни се оказват аргументите в полза на тезата за отношения на напрежение и антагонизъм межу двете държави. Особено с оглед на напрекъснатите политически намеси на Русия в българската вътрешна и външна политика, които резултират в преврати, интриги, изнудвания, убийства (между които най-драматичното е това на Стефан Стамболов, убит най-вероятно в услуга на руските агенти в България и руския цар) и войни (Сърбия напада България след Съединението с изключителната благословия на Русия, а през 1916 г. Русия де факто напада България като окупира Добруджа и разполага дълготрайно свои войски в готовност за нахлуване във вътрешността, следствие на което, като последен мохикан на наивното русофилие, Вазов пише стихотворението си “На руските воини”, цитат от което служи за интродукция към този текст).
Ако действително през Освободителния период български граждани и селяни питаят някаква идеалистична обич към Русия, то тя е като към внушаван метаобраз на по-силен славянски православен народ. Който би се застъпил за по-малкия, страдащ под Османско-турското робство български и славянски православен народ, дал някога на по-големия азбука, писменост, култура и дори религия.
Българите проектират очакванията си върху Русия
не поради друга причина, а защото имат историческа памет за онова, което те самите са дали някога на Русия. Разбира се, те никога няма да натякват на руснаците българския принос в историята и културата на Русия, защото не е в манталитета на българите да го правят, дори когато е основателно."
...........
"Но с това не се свършва – през 1944 г., с нахлуването на руската съветска окупационна Червена армия в България (на който окупатор са издигнати не един и два монумента), от българския държавен резерв се отнема буквално всичко и се изнася в посока Москва – от златните държавни резерви, през резервите на БНБ в ценни книжа до пенсионните фондове на българските държавни служители, военни и вдовиците – резерви, недокосвани през ВСвВ.
Днешната стойност на всички суми, отнети от Русия и СССР от България и българския народ за под 140 години българо-руски отношения, може хипотетично да се изчисли на обща стойност 895 милиарда днешни долара с олихвяването за този най-дълъг период и при динамичния прогресивен растеж на стойността.
След септември 1944 г. България е принудена да плати за изхранването на Червената армия и за окупацията си – съветските войски остават до 18 март 1948 г., като Георги Димитров подписва със Сталин известния Договор за дружба и взаимопомощ в Москва, според който България трябва “ефективно да се включи в заключителната фаза на Втората световна война” – с 450 хилядна армия, харчейки 91 милиарда днешни лева или 70 милиарда днешни долара за изхранването на окупатора си, Червената армия."
-------
* Весела Кулева е магистър по политология, масови комуникации & PR и педагогика, бакалавър по богословие. През годините дотук работи като политолог в Института за изследване на гражданските сдружения и инициативи, Мюнстер, Германия; в Института за изследване на геноцидните престъпления и ксенофобия, и в Института за стратегически политически анализи, Бремен, Германия. Работи в екипа на Института за българска протестантска история, сътрудничи на сайта Декомунизация. Политически консултант е в немски социологически агенции, журналист в различни медии. Теми на работата й са сравнителни анализи на тоталитарните системи, история на България и Европа, правата на жените в ислямския свят, църковна история. Ръководи независимия проект PRO Civil Society и двете му издания “Гледна точка” и “Аргументи”.
---
КОПИРАЙТЕ ЛИНКА В ГУГЪЛ, ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКО ПО ВЪПРОСА.
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/30578-zlovesto-za-pomalko-ot-140-godini-rusiya-i-sssr-otneha-ot-balgariya-895-mlrd-dolara.html%7D
----
Няма коментари:
Публикуване на коментар