1404. МОЯ КАПЧИЦЕ РОСА.../дневник - Мари и Тим/

ПЕРЛАТА НА ЛЮБОВТА МИ ЖИВЕЕ В МАЗЕТО НА МРАКА...
-----
Всичко, всичко в теб е любов!
И се превръщам във велико вълнение, докоснато от лазурните ласки на тази любов.
И нощта полудява!
Пробуждат се стихии...
Очакванията се разцепват от полудели светкавици...
Виждам бездни, погълнали отчаянието...
Стон, коленичил пред трона на бездушието...
Тайнственост, която се стопява под милувката на вълшебни проблясъци, озарили лицето на едно ново начало...
Всичко в теб е небе, любима!
А аз съм звездно докосване, готово да те обсипе с ласките на едно разнежено зазоряване...
Всичко в теб е дихание, сляло се с устните на най-всеотдайния, изтръпнал от предчувствия за висша взаимност, копнеж.
Моя капчице роса,
събрала в сърдечното туптене на самотата си скритата всеотдайност на бляновете...
Нали, влюбена в мен, вече отразяваш лъчите на моя пратеник - изгрева?
Нали си вече тук, в моя мир, за да блестиш като перла върху цветовете на утринния амарилис, победил самотата си?
Но защо...защо толкова дълго те нямаше?
Не мълчи, дете - говори ми...Говори с онова вълшебно опиянение на своята искреност, което само ти владееш до съвършенство...
И аз няма никога повече да се чувствам сам!

Тим Скайлер
27.09.2000, 20ч.