Най-сетне с усмивка посрещам деня -
почувствах се свише огряна.
С любов тази сутрин ще се поклоня
пред всяка зараснала рана,
пред спомени тъмни, пред тежки беди,
които ме ваяха всъщност.
Красивото в мене скръбта победи.
И ето ме - с блеснала същност!
Днес точно превърнах се в извор дълбок,
от който лазури извират.
Духът ми направи най-лъвския скок,
отключвайки златната лира.
С копнежност отварям душевни врати,
залостени много отдавна.
Земята с възторжен размах се върти,
погребвайки зли вълкодави.
Животът и той до възбог вдъхновен,
загробва кармични тревоги.
И Хендел възпя със любов този ден...
Стаиха се грижи стоноги.
В простора пробуден бял гълъб лети,
та благата вест да разнася.
Любими, нали се досети и ти -
днес ражда се звездната раса!
Във люлка люляна по древни земи,
зачената с български гени...
Небето внуши й: - Нов път поеми,
в посока към дни озарени!
На древни истории божи отрок,
тя вече стопява вериги.
Внезапно надскочи рубеж най-висок,
всемирни блага да постигне.
Затуй тази заран съм висш благослов.
Затуй съм така възродена.
Днес всеки от нас е красива любов -
богиня на чудни вселени.
Най-сетне танцувам във такт със деня...
Раздавам вълнения светли.
Досадните мисли? - Ще ги отклоня
на устрема свой със крилете.
Най-сетне съм гълъб сред храм от лъчи...
А вие, приятели мили?
За всички днес Хендел вълшебно звучи...
В триумф е безсмъртната сила!
25.08.2019, неделя, 6,42ч.ч.
Преди 7 години, на 25 август 2012г., съм снимала изгрева, с който илюстрирам днешното си стихотворение. Прилича ли ви на Спасителя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар