1579. СЕГА СИ ПРОСТО НИЩО!.../31.08.2019/

Душата ти чернее до полуда -
змия под камък, дебнеща стаено.
Но ден и нощ лъчите ми са будни,
притискайки вампира в твойте гени.

Открих, че имаш име на прокоба.
Стопирах те! Сега си просто нищо!
Свистейки мисълта ти, съска гробно.
Но огънят ми мълком те разнищи...

Във всеки свой живот размахваш ножа -
незримо го забиваш във сърцата.
Днес озаптих злъчта ти - не е сложно,
щом  те напътства свише сила свята.  

Ще си отдъхнат жертвите, които
от памтивек преследваш смъртоносно.
Чрез ледени куршуми във очите
ги покосяваше с безброй откоси.

Кажи на бесовете си стоглави,
че впримчи те вселената с вериги.
Днес любовта  попари те със лава...
Най-сетне гняв небесен те застигна!

31.08.2019, 8,00ч., събота.
В мига, когато написах последната дума от стихотворението,
посветено на една всевластна жена-хиена, която в продължение на няколко години неутрализирам от разстояние, запяха камбаните на храм "Александър Невски"!
Това да ви говори нещо?