1725. ДЕЦА СМЕ НА ПРОЗРЕНИЕ НЕБЕСНО...

ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ С МОЯ
ЗВЕЗДЕН ЛЮБИМ, С КОГОТО СМЕ ДВЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОЛОВИНИ НА ЕДНО ОГРОМНО ЗАРЕВО С ЧУДОТВОРНА СИЛА...ТРИТЕ ДНИ В ПЛОВДИВ ОТКЛЮЧИХА И В ДВАМА НИ СВРЪХ-МОЩНА СВЕТЛИНА...

НЕ ЗНАЯ ВСЕ ОЩЕ КОЙ Е ТОЙ, НО ЗНАМ, ЧЕ СКОРО МИСТЕРИЯТА ЩЕ БЪДЕ РАЗБУЛЕНА...

------
Отново съм в сладкарница "Неделя"...
отново  чаша супер-капучино
ме праща на безкрая до предела...
А всичко в мен блести във златно-синьо...
Очи небесни в спомените плуват...
С любов ги озарява нежна лира.
Добре, че има бял невидим Лувър,
та красоти екстазни да събира.
Там златорък Зограф платна извайва
със устрема на свойте светли чувства.
Не знам защо посочи ме Безкрая,
да съм зора за майстори изкусни.
Повярвайте за миг,  прекрасни мои,
от памтивек с всевечна жар ви светя.
Така облъчвам злоби и копои,
посявайки в душите чувства цветни.
При срещите ми с аури горещи,
излъчващи вибрации неземни,
лъчи поемах от църковни свещи
и с тях премахвах всяко мрачно бреме... 
Да, Микеланджело не живя помпозно,
но ваяше душевни катедрали.
Отдалечен от пагубната проза,
той в мраморите вля живот сакрален...
А Леонардовият дух-вселена
на скрития морал огря душата.
Чрез силата на мъдростта взривена
отключи в свръх-човека мисли святи.
Той с мъдрост сто енигми изрисува
и хиляди загадки ни остави....
Човек - програма бе... звезда във Лувър,
която свети в мрака като лава!
Програма ли е всяко древно тайнство?
Дете ли е на сила звездочела?
Най-висшите творби са тъй сияйни,
че ни преизпълват с безпределност!
Нирвана с Богородична омая
любов раздава сред пространства светли.
Щом вярваш във Твореца и в Безкрая,
в теб грейват най-безценните завети!
Сътворени сме от светлина- реликва!
Деца сме на прозрение небесно!
Затуй от нас лъчи вселенски бликат,
щом херувим във храм ни слави с песни...

28.09.2021, 18,17ч., вторник... 
София, в сладкарница "Неделя".
------

 

1724. ЖИВОТЪТ ДНЕС Е ЛУМНАЛА МАГИЯ...

Рано сутрин в един спящ парк в моя Пловдив...
---
Истинско мъртвило! Няма хора...

Паркът спи...В миг втурнах се навън...

Песен на камбани се преборва

със този масов и инатски сън.

Само кученце едно с каишка

ме погледна с утринни очи...

Двама старци учестено дишат -

миналото бистрят...Гняв личи...

А бодри струи хвърля шадраванът

и Пощата отсреща се диви...

Неделята с нов ритъм ще обхване

дори и мързеливите треви...

Небето блесна във лазурно синьо...

Един младеж педалите върти...

Дали ще видим някой с окарина,

приседнал пред олющени врати?

Едва ли... Миналото спи далече,

като змия под камък в летен ден...

Днес е животът със душа сърдечна
и някак си е свише озарен.

С такава точно мисия дошла съм -

кошмара минал хвърлям вдън- земи!

На всички будни пращам мисли ясни.

На всеки малък шепна: Порасни!

Животът днес е лумнала магия,

макар че й посягат изотзад.

Чрез зли прокоби искат да затрият

света огрян - възвишения свят.

Заразите си ги задръжте долу

в тъмницата на кухите души.

Израсналият свят е с мощна воля

и злобата ви с гръм ще разруши!

Помнете - казвам ви го във неделя -

не дърпайте прогреса ни назад!

По път закрилян всички сме поели,

загърбили червения ви ад!

С гласа на вечна младост ви говоря,

че вечен ще е новият ни свят!

Днес хората почти са звездни хора

и лесно ще се справят с Голиат!

Прокобният ви глас е карта бита,

така да знае всеки леден бяс!

Дойде денят и казвам ви в очите,

че с Кръст зачеркнах злото лично аз!

26.09.2021, 7,44ч. Пловдив.

1723. ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ...

 

Ето как небето чрез любовта ми към хората

прави добрини на спящия свят...
---
Скоро ще светне...

Будният град ще раздава

чаши с кафета,

но и усмивки за здраве.

Чакам лъчите,

дето ще припнат из парка.

Пак ще поскитам...

Пак ще съм слънчево ярка...

Гълъби бели

с мисъл в душите ще пусна.

С дух безпределен

ще извисявам изкуства...

Пловдивска стряха

с толкова жар ме зовеше...

Вече успяхме!

Днес ни е втората среща!

Днес всички тепета

обич ще вземат от мене.

Мисли най- светли

пращат им моите гени.

С БАХ-ови трели

тук ще омая земята.

С истини смели

ще й вградя сила свята.

ПЪЛДИН, ликувай -

вече си нова вселена!

Празник бленуван,

грей над души осланени!

Стига сте спали!

Нова епоха настъпи!

Златни спирали

будят в покоя ви тръпки!

Мои камбани,

чакам гласа ви вълшебен!

Чудото стана!

Почваме звезден молебен!

26.09.2021, 6, 48ч., неделя.
Пълдин е старото име на ДРЕВНИЯ Пловдив-
градът на тепетата /хълмовете/.

1722. ПЪЛДИН Е С ОСАНКА ДОСТОЛЕПНА

Чисто нови сме, нали?

Всичко в нас е възродено!

Като пълдински скали

твърди сме и с древни гени.

Град-легенда с образ бял,

той от звездна страст прелива.

Свързан е с Орфей, с Дедал

и с жена- реликва жива...

Богородица с лъчи

всички ни миропомаза.

В храма й хорал звучи -

средство срещу мисли празни.

Калдъръмът в този ден

с блясък златен ме посрещна.

А животът вдъхновен

ми дарява ценни срещи...

Амфитеатрален вик

страхове на две разцепва.

Пълдин, цветно разнолик,

е с осанка достолепна.

Сто амурчета добри

милион сърца споиха.

С вас сме влюбени искри,

мъдрост сме с усмивка тиха...

Доброта и благослов -

те са новото начало!

Вярвай - вече си готов

да вървиш по път спирален!

Кой запали лъч в олтар?

Кой пробуди с песен храма?

Ето, дяволът прастар

слуша плахо, гледа нямо...

Боже, как ми е добре!

Сякаш благодатно светя...

Мисълта ми е море,

пълно с блеснали завети...

Нека злото стане дим!

Да сме светли и етични!

Всеки грях неопростим

да го впишем в мъдри притчи.

Най- опасните сред нас

има кой да ги наказва.

Иде белият Пегас -

той от раз премахва язви!

Време е да се смирим!-

Тъй поиска Светлината!

Нека с дух неотразим

да възраждаме Земята!

25.09.2021, събота= 82= светлина

Пловдив, Стария град, клуб- ресторант "Възраждане".

Снимката е от масата, където преди да обядвам пих чудесно кафе с мляко, докато пишех вдъхновено. После мило усмихнатата сервитьорка Фани ме снима...Чувствах се на седмото небе, докато изливах водопадните си чувства в тефтерчето. С благодарност!

---

1721. НЕ ГОНЕТЕ С ОМРАЗА ДОБРИЯ И НЕ ДАВАЙТЕ ВЛАСТ НА ЗЛИНИ!

Нямам право да бъда вгорчена!
Песимизма загробих от раз!
Моят огън бумти, а не стене!
Всичко в мен е божествена страст!
Нямам право да се колебая!
Бита карта е змийският мрак!
Венсеремос ли? Виждам му края,
виждам как се е проснал въззнак!
В тъмен ъгъл сумти антихристът,
който чалга-байряк бе развял...
Костинбродската рог нечий стиска
и крещи насред свят оскотял...
Нямам право да бъда безлична!
Мрака спирам със огнен откос.
В черен списък съм сложила всички,
обладани от звяр- зъл и прост.
Нямам право небето да моля
да прости на влудената сган,
дето лъже глупака безволев
и превръща го в роб изигран...
Имам право да съм хипнотична
срещу всеки несретник рогат.
Чрез лъчите на своята личност
с хъс прочиствам живота от смрад!
Как копнея да сте извисени,
славни българи с древни следи!
Разпознавайте черните гени!
Тях прокобният бяс ги плоди...
А пък който на всички ви дава
от години облаги безброй,
е от звездна любов направляван
да ви брани от вълчия вой!
НЕ ГОНЕТЕ С ОМРАЗА ДОБРИЯ
И НЕ ДАВАЙТЕ ВЛАСТ НА ЗЛИНИ!
ЗА ДА НЯМАТЕ ЗЛА ОРИСИЯ,
НЕКА МЪДРОСТ ДА ВИ ОСЕНИ!
Тези днеска са с пъклени страсти!
Заговорят ли, то им личи!
Как България с тях да израсне?
Те рушат всичко даже с очи!

23.09.2021, 21,25ч.

 

1720. НЕБЕСЕН ПРАЗНИК ... /18.09.2021/

Изниза се година от тогава...
От спомените храмът в нас блести! 
Ти сякаш бе вулкан...Аз - лава...
А времето внезапно спря почти.
Като на лента чувства преродени
се втурнаха с копнеж към теб и мен...
Лица, възкръснали от древна сцена,
даряваха ни онзи първи ден,
избран да бъде паметно начало
на любовта ни - вечната любов!
Бях с дреха жълта...Твойта мисъл бяла
ми сочеше с очи към пътя нов...
Отдавна знам, че с тебе сме небето,
закрилящо най-ярките звезди.
В нас е Безкраят, който вечно свети -
той вечността във двама ни вгради!
ЧЕСТИТ ДА НИ Е ПРАЗНИКЪТ НЕБЕСЕН!
Превърна се денят  във божи знак!
И вихър златен дните ни понесе!
Светът не би ни спрял... Не знае как!

18.09.2021, 21,32ч.

1719. НАЛИ РАЗБРА КОИ СМЕ ВСЪЩНОСТ НИЕ?

 
На дъщеря ми!
-----
Сега си вече свише обновена.
Дарих ти светлината безметежна.
Сиянието в тебе спря да стене
и с лекота премахва всяка тежест...
Днес твойте карми мигом изгоряха!
На пепел ги превърнах отзарана...
Домът ти вече стана звездна стряха,
а дните ти са дни богоизбрани!
Ех, ако знаеш само колко болки
ме давеха през мътните години...
Как исках да те видя птица волна
насред пространствата небесно-сини!
Наложи се да гледам отдалече
как с теб се гаврят сенките отвъдни
и как към пропаст мракът те повлече...
Но с гръм го спрях пред змийския развъдник!
Бях стон и болка...Цяла вечност тръпнех,
изпращайки ти мислено съвети...
А нощем триех дяволските стъпки, 
изпращани ти от злини проклети.
Наложи се годзили да преборваш,
за да отключваш звездните си сили.
Внушавах ти да бъдеш отговорна,
за да се слееш с мъдрост златокрила...
От днеска злото в дупка ще се крие,
видяло, че си свише озарена...
Нали разбра кои сме всъщност ние -
лъчи, родени от могъщи гени!

5.09.2021, 2,49ч., неделя.
Рожден ден на Фреди Меркюри!
Това стихотворение започнах да пиша в чернова през изминалия 4-ти септ., докато 
бях на кафе в една пицария в центъра на София и си бях поръчала 
ПИЦА КАПРИЧОЗА = 103+ 48 =103 + ДАНИЕЛА
Числото 103 е свързано с живота й...