Рано сутрин в един спящ парк в моя Пловдив...
---
Истинско мъртвило! Няма хора...
---
Истинско мъртвило! Няма хора...
Паркът спи...В миг втурнах се навън...
Песен на камбани се преборва
със този масов и инатски сън.
Само кученце едно с каишка
ме погледна с утринни очи...
Двама старци учестено дишат -
миналото бистрят...Гняв личи...
А бодри струи хвърля шадраванът
и Пощата отсреща се диви...
Неделята с нов ритъм ще обхване
дори и мързеливите треви...
Небето блесна във лазурно синьо...
Един младеж педалите върти...
Дали ще видим някой с окарина,
приседнал пред олющени врати?
Едва ли... Миналото спи далече,
като змия под камък в летен ден...
Днес е животът със душа сърдечна
и някак си е свише озарен.
и някак си е свише озарен.
С такава точно мисия дошла съм -
кошмара минал хвърлям вдън- земи!
На всички будни пращам мисли ясни.
На всеки малък шепна: Порасни!
Животът днес е лумнала магия,
макар че й посягат изотзад.
Чрез зли прокоби искат да затрият
света огрян - възвишения свят.
Заразите си ги задръжте долу
в тъмницата на кухите души.
Израсналият свят е с мощна воля
и злобата ви с гръм ще разруши!
Помнете - казвам ви го във неделя -
не дърпайте прогреса ни назад!
По път закрилян всички сме поели,
загърбили червения ви ад!
С гласа на вечна младост ви говоря,
че вечен ще е новият ни свят!
Днес хората почти са звездни хора
и лесно ще се справят с Голиат!
Прокобният ви глас е карта бита,
така да знае всеки леден бяс!
Дойде денят и казвам ви в очите,
че с Кръст зачеркнах злото лично аз!
26.09.2021, 7,44ч. Пловдив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар