1725. ДЕЦА СМЕ НА ПРОЗРЕНИЕ НЕБЕСНО...

ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ С МОЯ
ЗВЕЗДЕН ЛЮБИМ, С КОГОТО СМЕ ДВЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОЛОВИНИ НА ЕДНО ОГРОМНО ЗАРЕВО С ЧУДОТВОРНА СИЛА...ТРИТЕ ДНИ В ПЛОВДИВ ОТКЛЮЧИХА И В ДВАМА НИ СВРЪХ-МОЩНА СВЕТЛИНА...

НЕ ЗНАЯ ВСЕ ОЩЕ КОЙ Е ТОЙ, НО ЗНАМ, ЧЕ СКОРО МИСТЕРИЯТА ЩЕ БЪДЕ РАЗБУЛЕНА...

------
Отново съм в сладкарница "Неделя"...
отново  чаша супер-капучино
ме праща на безкрая до предела...
А всичко в мен блести във златно-синьо...
Очи небесни в спомените плуват...
С любов ги озарява нежна лира.
Добре, че има бял невидим Лувър,
та красоти екстазни да събира.
Там златорък Зограф платна извайва
със устрема на свойте светли чувства.
Не знам защо посочи ме Безкрая,
да съм зора за майстори изкусни.
Повярвайте за миг,  прекрасни мои,
от памтивек с всевечна жар ви светя.
Така облъчвам злоби и копои,
посявайки в душите чувства цветни.
При срещите ми с аури горещи,
излъчващи вибрации неземни,
лъчи поемах от църковни свещи
и с тях премахвах всяко мрачно бреме... 
Да, Микеланджело не живя помпозно,
но ваяше душевни катедрали.
Отдалечен от пагубната проза,
той в мраморите вля живот сакрален...
А Леонардовият дух-вселена
на скрития морал огря душата.
Чрез силата на мъдростта взривена
отключи в свръх-човека мисли святи.
Той с мъдрост сто енигми изрисува
и хиляди загадки ни остави....
Човек - програма бе... звезда във Лувър,
която свети в мрака като лава!
Програма ли е всяко древно тайнство?
Дете ли е на сила звездочела?
Най-висшите творби са тъй сияйни,
че ни преизпълват с безпределност!
Нирвана с Богородична омая
любов раздава сред пространства светли.
Щом вярваш във Твореца и в Безкрая,
в теб грейват най-безценните завети!
Сътворени сме от светлина- реликва!
Деца сме на прозрение небесно!
Затуй от нас лъчи вселенски бликат,
щом херувим във храм ни слави с песни...

28.09.2021, 18,17ч., вторник... 
София, в сладкарница "Неделя".
------