1719. НАЛИ РАЗБРА КОИ СМЕ ВСЪЩНОСТ НИЕ?

 
На дъщеря ми!
-----
Сега си вече свише обновена.
Дарих ти светлината безметежна.
Сиянието в тебе спря да стене
и с лекота премахва всяка тежест...
Днес твойте карми мигом изгоряха!
На пепел ги превърнах отзарана...
Домът ти вече стана звездна стряха,
а дните ти са дни богоизбрани!
Ех, ако знаеш само колко болки
ме давеха през мътните години...
Как исках да те видя птица волна
насред пространствата небесно-сини!
Наложи се да гледам отдалече
как с теб се гаврят сенките отвъдни
и как към пропаст мракът те повлече...
Но с гръм го спрях пред змийския развъдник!
Бях стон и болка...Цяла вечност тръпнех,
изпращайки ти мислено съвети...
А нощем триех дяволските стъпки, 
изпращани ти от злини проклети.
Наложи се годзили да преборваш,
за да отключваш звездните си сили.
Внушавах ти да бъдеш отговорна,
за да се слееш с мъдрост златокрила...
От днеска злото в дупка ще се крие,
видяло, че си свише озарена...
Нали разбра кои сме всъщност ние -
лъчи, родени от могъщи гени!

5.09.2021, 2,49ч., неделя.
Рожден ден на Фреди Меркюри!
Това стихотворение започнах да пиша в чернова през изминалия 4-ти септ., докато 
бях на кафе в една пицария в центъра на София и си бях поръчала 
ПИЦА КАПРИЧОЗА = 103+ 48 =103 + ДАНИЕЛА
Числото 103 е свързано с живота й...