ЕДНА ДАЛЕЧНА ПРЕЛЮДИЯ КЪМ
ЛЮБОВТА МИ С МОЯ СТАРОМОДЕН РИЦАР...
(нещо като недосънуван сън...)
--
Беше отдавна. Случи се като в режисиран откъс от филм...Работех много за премахване на телесните болки и болести на хората, изгубили вяра в медицината с нейните лекарства.
Вече имах доста приятели, смаяни от ЧУДОТВОРСТВАТА ми, дето ги правех по домовете пред разплакани от щастливия резултат роднини на болния. Вместо хонорар, само молех да ме откарат с кола до следващия адрес за нови сеанси, за да печеля време за още болни и отчаяни хора...Часове наред кръстосвах София и се прибирах у дома късно вечерта при пренебрегнатия си съпруг, с който бях принудена да се разведа. Постави ми ултиматум "или - ИЛИ!" ...Повярвайте ми, въобще не се поколебах кое " или" да избера.
И ето че се появи един много специален мъж, който приличаше на Ричърд Гиър- бе негов абсолютен двойник. Красавец, дипломат и истински старомоден рицар, сякаш дошъл от приказките. Омагьоса ме с една единствена вечер, когато за пръв път в живота си слушах
" Фуги"- те на Бах и то...в неговия красив хол, някак зареден с меланхолия, чужда на гръмогласния бунт в прочутите "Фуги". Мисля, че тази музика ми подейства като хипноза. Той, очевидно голям Донжуан, но също хипнотизиран... от присъствието ми, се беше заел да ме ухажва по най- фин начин. Всеки разказваше светли моменти от живота си, като му бях подхвърлила, за да е наясно, че той не е мъжът на мечтите ми и че стоя далече от такива чаровници като него...Помня, че беше опекъл на скара наденици от дивеч (така разбрах,че стрелял по животни. Боже!!!). И усърдно режеше на хапки моята порция, като ме хранеше, разказвайки нещо с тих глас, грейнал от щастие...Всеки има различно мерило за щастие - неговото беше това. Говорехме си за какво ли не - все интересни теми, сред задушевна светлина и много романтика...Сега като гледам от птичи поглед, ми е ясно защо е трябвало за кратко време да се влюбя в този много запленяващ магнетичен мъж. Но тогава още не осъзнавах ролята, която небето ни бе отредило. Този човек, който отскоро ме обожаваше, заради дарбата ми да лекувам чрез небесни чудеса, бе свързан със съдбата на Германия, а аз скоро щях да замина там за две години. И предстоеше да се задействат енергийно важни процеси, свързани с обединението й. Та през тази вечер, когато всеки от нас беше очарован от другия, не знаехме, че вселената обединяваше аурите ни за няколко години напред, когато с него нямаше да се чуваме и виждаме. Но щях подсъзнателно да бъда напътствана в Германия от светлината на този мъдър и с фина душевност кавалер и сърцевед, придобил много познания за германците и живота им. Неговата информация щеше да ми е нужна и затова се отпечатваше в подсъзнателната ми зона. Странното е, че уж не осъзнавахме какво ни очаква и защо тази вечер сме заедно, но двамата сякаш бяхме наясно, че ни предстои да се отдалечим завинаги един от друг...
Разделихме се приятелски, с много дълбока тиха печал в очите. И така аз, вече с помощта на небесната намеса, си бях вербувала душата на един красив рицар да ми бъде ангел- пазител, докато се гласях да преминавам през всичките очакващи ме чудновати перипетии в Германия от есента на 1989г. до 5 юни, 1990г. , когато се завърнах в София.
Та филмът " Първият рицар", където Ричърд Гиър изпълнява главната роля, за мен е неизвървян път към божественото измерение на любовта. Път, озарен от най- прекрасната музика, написана от Бах, дошла, за да отключи любовта ми към мъжа от галопиращото към нас бъдеще, с когото сме две половини на едно звездно цяло във всеки един наш живот.
----
PS: Двете имена на въпросния български " Ричард Гиър" имат обща цифра 196.
196= България(102)+Германия(94)
196=Свети Дух(102)+Господ Бог(94)
Направете си изводите сами.
5.01.2022г. 18ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар