Кой е вградил свръх-чудо в теб, любов?
Кой висшите потайности ти даде?
Блестиш неземно с пламъка си нов
и с истините си рушиш прегради.
Веднъж сред медитация видях
лицето ти, все още неродено...
Туптеше то с копнежите на Бах,
вградили необята в твойте гени.
Поток планински си и вече знам,
че вливаш в музиката Ниагара...
Венеция те нарисува в храм -
така ме озари с небесна вяра!
С видения подготвяше ме ти
да следвам стъпките на чужди драми.
Така растях. Разбудена почти,
те търсех...Вече мислех, че те няма,
но изведнъж глас близък сред нощта
откри във мен копнежа на поета...
Бял Феникс много скоро долетя
и ме заслепи... И стана светло!
Но как откри света ми упоен,
насън възпявал любовта-енигма?
Безсилна бях... Живяла в дълъг плен,
забравила, че волността я има...
От вчера станах огнена река,
изгаряща омразите голготни.
И миг след миг се сливам с теб така,
че моят мир запя като по ноти...
15.01.2022, 14,42ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар