1756. ЯВИ СЕ В МИГ!...ДЪХЪТ МИ СПРЯ! ИЗТРЪПНАХ...

Досетих се, че често бил си рана.

Но влюбването в нежности красиви,

пленителни и с качества мечтани,

най- често жили с дяволска коприва...

Не ти ли мина през ума, че всъщност

под красотата дремят катакомби?

Страстта умее лудо да прегръща,

но може и да стреля вероломно!

А ти сънуваш свойта перла, скрита

в черупка здрава нейде в океана...

Не я търси в блатата и реките.

Та тя е искреност богоизбрана!

Ще я усетиш в пулса на копнежа-

там потърси сакралната й същност.

Върви към светлината й безбрежна,

чиято мисъл е с лъчи могъщи!

Със огнен глас сърцето ти привлича,

а ти, надвил опасните съблазни,

най- сетне зърна образа магичен.

Уроци сто научи ненапразно!

Една русалка те плени за кратко.

Сирена морска с песни те омая...

Признай си, че натрупа опит златен,

изстрелял те към трона на безкрая.

Започна от картонена кутия

със струни, във копнежа ти вградени...

Не можеха очите ти да скрият,

че търсиш своята любов- вселена!

Бях морски зов...И ти ме чу, любими!

Яви се в миг!...Дъхът ми спря! Изтръпнах,

познала в теб мъжа с небесно име!

А ти позна ли ме коя съм, скъпи?

6.03.2022, 23,55ч.