1820. ДАНО ЖИВОТЪТ ДА ПРЕВЪРНЕМ В ХРАМ!

 

Пред болката, в душата ти стаена,
часовникът вгорчено е замрял.
Дори да чуя виеща сирена,
дори да газя до колене в кал, 
не бих могла от теб да се откъсна...
Магия си, по-мощна от магнит-
с лъчите на небесните си пръсти,
със огъня, във гените ти скрит!
Насред разплакани тъги живея,
затуй не мога да съм литнал смях.
Воюваш ти на мрака със злодея.
Да ти помагам, никога не спрях!
Дано от кал душите да изчистим!
Дано живота да превърнем в храм!
Спаси, любов, света от Антихриста!
Успееш ли, БЕЗКРАЯ ще ти дам!

1993.