Стрелката на часовника е спряла,
раздялата с кошмарите дочакала.
За моята и твоята раздяла
едва ли ще мълчи часовник някога!
Защото, както в книгите се пише,
в едно крило крилата сме споили.
С гърдите ми се учиш ти да дишаш,
а аз пък - да летя със твойте сили.
Брегът на златно лято ще ни чака,
в душите зли когато дойде зима.
На пъстрото листо щом видиш знака,
към своя топъл юг, любов, води ме!...
И знам, че сред вълните ако падна,
на завистта с куршумите ранена,
от бездната със вик ще ме откраднеш
и ще вселиш безсмъртието в мене!
4.01.1981.
ВИЖ ПО-ДОЛУ ДРУГОТО СТИХОТВОРЕНИЕ
-----
ЛЕБЕДИТЕ В НАС
Два лебеда сред розови лазури
с крила насочват нашата любов.
Преодолели свойте карми бурни,
рисуват мислено живота нов,
където няма студове стоглави,
а злите урагани кротко спят.
Където добротата разцъфтява,
щом я докосне твоят дух крилат.
Любов ли си в душа на царствен лебед,
ти ще превърнеш всеки студ в лъчи.
И ЩЕ ПОВЯРВАШ колко си потребен
на чувствата, измръзнали почти.
Ще почнеш да ги учиш на ПЛАМТЕНЕ,
за да усетят оптимизма в нас.
На любовта ни огнените гени
ЖИВОТА ЩЕ ДАРЯТ С НЕБЕСНА СТРАСТ!
28.11.2022, 21,16ч., понеделник.
--------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар