1863. НЕКА ПОМНЯТ ЖЕНАТА-ЛЮБОВ!

/Мисловен монолог
във влака за Пловдив.../
-----
На моя звезден любим!
---
Всичко днес е безкрайно различно!
И небето във твойте очи...
И зората на твойто ОБИЧАМ...
Тя е златна зора...И личи!
Моят Пловдив нощес промени се.
И планетата в транс се върти.
Сее праведност висшата мисъл!
Сееш истини нови и ти!
В мен небето не гледа сурово.
Днес Вивалди с огряна душа
пръска щедро житейски обнови...
Черни облаци с с гръм се рушат!
Зад гърба им вис синя прозира.
Скоро Феникса там ще лети.
Свойте карти раздаде Всемира!
Гълъб бял ще спасява мечти!
Този демон от тук ще прогоня
чрез душата си звездно добра!
Храм е тя във небесното лоно!
За Спасение ТИ я избра!
Боже мой, най-добър и всесилен -
ще приема товара си нов!
Даже с дяволи днес ще съм мила!
Нека помнят ЖЕНАТА-ЛЮБОВ!

10.10.2023, 9,29ч.
И наистина бях мила с дяволските души наоколо -
просто кротко мълчах. Отбивах ударите им с лъчи!
Когато седнах на запазеното ми място във влака /изумях -
в билета ми пишеше  място 61, а 61= любов/, тогава...
Срещу мен седна вмирисан клошар, който веднага започна да ме ругае.
Но забелязах, че ругатните му бяха с омраза, но думите
бяха изстрелвани с интелигентен речник. Очевидно беше
изпратен  от демоничните сили на своите господарида направи тук театър
като ме провокира с грубости... Но аз мълчах и си пишех ето това
стихотворение...Когато стигнах до обръщението ми към Бог,
сълзите ми рукнаха...Той спря канонадата си,
а аз продължавах да пиша и да плача. Оня демон явно се втрещи и...замлъкна.
Когато написах стихотворението и го преписах на чисто,
той продължаваше да мълчи и да сумти... Тогава го попитах дали иска да му прочета
това, което пишех...Той категорично отказа. Долових в гласа му нотка на страх.
Нещо промърмори, че не иска да слуша за ...БОЙКО бОРИСОВ...
Отговорих, че това не е за политика, а за БОГ...Отговори, че много късно съм се сетила
за Него...Това беше контактът ми с Демона. После той отиде явно в тоалетната..
Като се върна, си взех зантичката и се изместих на далечно място, където не можеше да ме вижда...БИТКАТА БЕШЕ СПЕЧЕЛЕНА ОТ НЕБЕТО В МЕН!