Като врящо гърне съм -
пълна съм с благослови
и с изплували свише слова...
Сякаш храмова песен
ми дари срещи нови...
Не разбирам - какво бе това?
Срещнах РИЛКА и МЕРИ...
Чух тъгите на СОНЯ...
Чий ли вихър ме води с любов?
В град, прегръдки разтворил,
с дух велик и изконен,
слях се с храма, за помощ готов.
Чух от всички посоки
истини просълзени...
Сякаш ВСИЧКИ ме чакаха там...
Стон, дошъл от дълбоко,
просто влезе във мене
и ми каза НЕБЕ да му дам!
Затова се раздадох,
втурнала се в играта!
Боже мой, кой животяа руши?
Кой руши всяко здраве?
ТИ нали с думи святи
изцеряваш кървящи души?...
КАТО ВРЯШО ГЪРНЕ СЪМ...
Пълна съм с благослови,
а в скръбта ми камбана ечи...
Станах храмова песен,
литургийно готова
ДА СЪМ ЧУДО С НЕБЕСНИ ОЧИ!
5.10.2021, 21,38ч., Пловдив.
петък, 13 октомври 2023 г.
1868. СТАНАХ ХРАМОВА ПЕСЕН / 5.10.2021/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар