1870. НЕ СТЕ САМИ!

---

Някак си предутринно съм светла.

Камбанен глас в сърцето ми ечи...

Той буди на надеждите крилете

и пламък пали в тъжните очи!

Как искам като със перце да мога

тъгите да изтрия в този ден!

Как искам най- рогатите тревоги

да ги вселя магически във мен

и мигом да ги претворя в камбани,

с лъчи заляли болния олтар!

Как искам хората богоизбрани

да възродят с любов ДУХА прастар!

Как искам, Господи, да сме готови,

да пратим Антихриста вдън-земи!

Зари да грейнат във души с олово!

С гръм да им кажеш, че НЕ СА САМИ!

Че светлината страстно ги огрява

и че изгражда свят, неземно нов!

Че не работим  за пари и слава,

А В ИМЕТО НА ЗВЕЗДНАТА ЛЮБОВ!

6.10.2021, 3,36ч., Пловдив.

-------