366. ХАРМОНИЯТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА! /5-ти февруари/

ХАРМОНИЯТА над смъртта господства.
Така да знаят земните касапи!
Властта на времената студоносни
започна с бясна скорост да се скапва.
ХАРМОНИЯТА е звезда, която
се слива с ореола на доброто.
Родила красота с осанка свята,
тя с висши добродетели работи.
ХАРМОНИЯТА е закон всемирен,
на който всеки ще се подчинява.
Затуй злините масово измират,
затуй потъват в океан от лава.
ХАРМОНИЯТА иска да сме чисти
от бесове вековни, от отрепки...
Тя ще спаси света от Антихриста
със помощта на мъдрост достолепна.
ХАРМОНИЯТА е велика сила!
Спиралата ù се разгръща мощно.
А любовта ù - фея златокрила,
със щедри длани ще раздава прошки!

5.02.2007, 16ч., понеделник.

365. ВНЕЗАПНО ЧУДО /4-ти февруари/

Протяжен вълчи вой, в гора залутан,
те кара като пале да се свиваш.
Навън светлее февруарска утрин,
загледана в небе оловно сиво.
Изгубила зловещия си облик
на някогашни преспи до коляно,
днес зимата е като звяр заскобен,
готов от страх джендемите да хване.
А бяха времена на преспи бели,
на заскрежени чувства и прозорци,
на хора, от омраза оскотели,
превили гръб пред зимата позорно.
Тогава февруари беше царят,
пред който се прекланяха душите.
А злобната прокоба - веда стара,
смразяваше живота упорито.
Но ето, че внезапно чудо стана -
най-ледените чувства са на клада.
Сред утрото, от любовта огряно,
студът на февруари се разпада!

4.02.2007,8ч.17мин., неделя.

364.ФИНАЛНА ПОБЕДА /3-ти февруари/

Трепери мракът. С остри зъби трака,
пред слънцето на любовта безсилен.
Досеща се, че е дошъл юнакът -
страшилище за веди и годзили.
Любов, сразявай злото с поглед остър!
Животът чака твоята намеса.
За да го катурнеш, ползвай лоста,
безсмъртие на Архимед донесъл.
Онези, дето пъклено завиждат,
маскирани с притворство и с поклони,
да знаят, че ги чакат тежки грижи,
задето мразят хората иконни.
Наказвай, скъпи, хищните хиени,
нападащи доброто на пълчища.
Накарай ги панически да стенат
пред устрема на твоя гняв отприщен.
На крачка от триумфа сме, любими.
С гръм се разпаднат мислите нечисти.
След тях ще дойде ред на злите зими.
А за финал - ще рухне Антихриста!

3.02.2007, 18ч.22мин.

363. ДВЕТЕ СТАРИЦИ ОТ СТАРЧЕСКИЯ ДОМ... /2-ри февруари/

Помагах ден след ден на двете баби.
Кармично бях при тях, а не случайно.
Усещах как вампирски ме ограбват,
не спирайки със хленч да се окайват.
По детски на главата ти се качват.
Капризите им се множат безспирно.
Стараех се. Угаждах им, обаче
все искаха: боза...кебапче...бира...
Принудих се, да им цитирам Пушкин
и прословутата му Златна рибка:
Гласа на алчността, когато слушаш,
в един момент късмета си съсипваш...
И казах си, че старостта е яма
погребала мечтите златокрили.
В спаруженото тяло теб те няма.
Кой е убил душевните ти сили?...

2.02.2007, 8ч.
------

В продължение на повече от месец се грижих за

две хленчещи баби в Старчески дом, защото ми

беше жал за тях. Едната беше майка на моя
втора братовчедка. Изчистих основно цялата стая,

като измих ужасно мръсните стени от горе до долу.
Банята беше в страшно състояние...Прозорците...

Подът - всичко беше във възможно най-окаян и
мръсен вид. Сложих им нови пердета, купих
аксесоари за банята, сапуни и т.н. Перях ги,
носех им домашно приготвена храна, четях им

от мои ръкописи...
Занесох им хладилника си...Купувах плодове,
сладкиши и каквото още се сетите, за да е пълен
хладилника. Надявах се да им облекча поне

малко живота.
Но те си въобразиха, че съм нещо като щатна
гувернантка и започнаха буквално да си показват

недостатъците на характера. Толкова се разочаровах,
виждайки до каква степен се променя човешката

същност, когато е достигнала своите залезни години.

В един прекрасен ден им казах леко притеснена,

но с категоричен тон, че повече няма да мога да съм

с тях, защото имам и други задължения. Така

приключи този тимуровски етап от живота ми,

който трябваше да ми даде ценна информация за

старческата възраст чрез контактите ми с тези

две, не дотам интелигентни жени,

които някога са били жизнерадостни и добри

същества, но промяната на душите им беше

много крещяща и плашеща.
На никого не пожелавам да стане свидетел на онова,

което видях там - в Старческия дом...
Но не съжалявам за нищо. Щастлива съм, че

внесох поне за известно време светлина

в сърцата им, защото те се жалваха непрекъснато

как са забравени от всички, от целия свят...

362. КОРЕННА ПРОМЯНА /1-ви февруари/

Довчера февруари беше змеят,
беснял със хали, ледено зловещи.
Но днес ми иде да му се изсмея -
стопява се ледът в небесни пещи.
Противно на студените прогнози,
от пролетна омара дните светят.
Наскоро зимата заграчи грозно,
но бързо млъкна ведата проклета.
А пролетта, душата си раздала,
целуна спящите мечти на всички.
С кокичета, копнежно нацъфтяли,
тя щедро влюбения свят обкичва.
Тревица крехка, от зора огряна,
омайва пътник с ласка във очите.
А вудуто на черните шамани
се пръсна с гръм на стъкълца разбити.
Днес февруари, до сълзи разчувстван,
поиска злото рязко да угасне.
Вселенската любов лъчи му спусна,
за да разпалват в него юлски страсти.

1.02.2007, 8ч.27мин.,четвъртък.