Довчера февруари беше змеят,
беснял със хали, ледено зловещи.
Но днес ми иде да му се изсмея -
стопява се ледът в небесни пещи.
Противно на студените прогнози,
от пролетна омара дните светят.
Наскоро зимата заграчи грозно,
но бързо млъкна ведата проклета.
А пролетта, душата си раздала,
целуна спящите мечти на всички.
С кокичета, копнежно нацъфтяли,
тя щедро влюбения свят обкичва.
Тревица крехка, от зора огряна,
омайва пътник с ласка във очите.
А вудуто на черните шамани
се пръсна с гръм на стъкълца разбити.
Днес февруари, до сълзи разчувстван,
поиска злото рязко да угасне.
Вселенската любов лъчи му спусна,
за да разпалват в него юлски страсти.
1.02.2007, 8ч.27мин.,четвъртък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар