Протяжен вълчи вой, в гора залутан,
те кара като пале да се свиваш.
Навън светлее февруарска утрин,
загледана в небе оловно сиво.
Изгубила зловещия си облик
на някогашни преспи до коляно,
днес зимата е като звяр заскобен,
готов от страх джендемите да хване.
А бяха времена на преспи бели,
на заскрежени чувства и прозорци,
на хора, от омраза оскотели,
превили гръб пред зимата позорно.
Тогава февруари беше царят,
пред който се прекланяха душите.
А злобната прокоба - веда стара,
смразяваше живота упорито.
Но ето, че внезапно чудо стана -
най-ледените чувства са на клада.
Сред утрото, от любовта огряно,
студът на февруари се разпада!
4.02.2007,8ч.17мин., неделя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар