363. ДВЕТЕ СТАРИЦИ ОТ СТАРЧЕСКИЯ ДОМ... /2-ри февруари/

Помагах ден след ден на двете баби.
Кармично бях при тях, а не случайно.
Усещах как вампирски ме ограбват,
не спирайки със хленч да се окайват.
По детски на главата ти се качват.
Капризите им се множат безспирно.
Стараех се. Угаждах им, обаче
все искаха: боза...кебапче...бира...
Принудих се, да им цитирам Пушкин
и прословутата му Златна рибка:
Гласа на алчността, когато слушаш,
в един момент късмета си съсипваш...
И казах си, че старостта е яма
погребала мечтите златокрили.
В спаруженото тяло теб те няма.
Кой е убил душевните ти сили?...

2.02.2007, 8ч.
------

В продължение на повече от месец се грижих за

две хленчещи баби в Старчески дом, защото ми

беше жал за тях. Едната беше майка на моя
втора братовчедка. Изчистих основно цялата стая,

като измих ужасно мръсните стени от горе до долу.
Банята беше в страшно състояние...Прозорците...

Подът - всичко беше във възможно най-окаян и
мръсен вид. Сложих им нови пердета, купих
аксесоари за банята, сапуни и т.н. Перях ги,
носех им домашно приготвена храна, четях им

от мои ръкописи...
Занесох им хладилника си...Купувах плодове,
сладкиши и каквото още се сетите, за да е пълен
хладилника. Надявах се да им облекча поне

малко живота.
Но те си въобразиха, че съм нещо като щатна
гувернантка и започнаха буквално да си показват

недостатъците на характера. Толкова се разочаровах,
виждайки до каква степен се променя човешката

същност, когато е достигнала своите залезни години.

В един прекрасен ден им казах леко притеснена,

но с категоричен тон, че повече няма да мога да съм

с тях, защото имам и други задължения. Така

приключи този тимуровски етап от живота ми,

който трябваше да ми даде ценна информация за

старческата възраст чрез контактите ми с тези

две, не дотам интелигентни жени,

които някога са били жизнерадостни и добри

същества, но промяната на душите им беше

много крещяща и плашеща.
На никого не пожелавам да стане свидетел на онова,

което видях там - в Старческия дом...
Но не съжалявам за нищо. Щастлива съм, че

внесох поне за известно време светлина

в сърцата им, защото те се жалваха непрекъснато

как са забравени от всички, от целия свят...