1600. НЕБЕСНА НАГРАДА ЗА ХОРАТА- СЛЪНЦА /6.02.2020/

На първородния ми внук - лъчезарния Лео, с любов!
---
Да си радостен, е чисто злато -
то те преизпълва със лазури,
от тебе гони мрака без остатък
и прави светлината твое гуру.
Да си позитивен и възвишен,
си е знак, че си човек на бога
и че пред теб злината я изприщва,
когато я облъчваш с мисли строги.
Да си звездица, пълна  със надежди
и да раздаваш щедро благодати,
си мъдър извор, в който се оглеждат
на живота чувствата крилати...
Да си всемъдрото дете, което
с усмивка висши светове отключва,
е знак, че можеш в тъмното да светиш
и на възвишеност света да учиш!
Да си любов, лекуваща душите,
това е знак небесен и награда,
която се изпраща на добрите,
задето в битки никога не падат! 

6.02.2020, 11,11ч., четвъртък.

1599. В МЕН ЖИВЕЕ ТВОЯТА НИРВАНА!... /1.02.2020/

На моя  звезден любим!
----
Вярвай, скъпи, раждам ново време...
Знаци хиляди ти го подсказват.
Светлите души са свръх-големи.
Яко дим топят се стари язви...
С образ нов са днешните сезони.
Зимите във пролет се превръщат.
Щом със гръм отровите прогоня,
в храм ще се превърне всяка същност.
Любовта ни ще огрява дните,
от които нов живот ще блика.
Искам с твойте ветрове да скитам,
да раздавам чувства звездолики...
Искам да ми вярваш, командоре!-
В мен живее твоята Нирвана!
Тя със нострадамски хъс говори
и раздава истини огряни.
Знам, повярвах, че си буден вече,
че наяве виждаш чудесата,
дето ни подготвят отдалече
за реалност, катедрално свята.
Злите сили ще замлъкнат скоро.
Лотоси ще позлатят безброя.
Във екстаз небето ще говори,
за да чуеш, че съм твоя...твоя!
Ще се слеят мисли достолепни.
Висши страсти с огън ще ни ваят.
Затова, любов - расти, укрепвай! -
Слей се с чудесата на безкрая!

1.02.2020, събота, 16,11ч.
Боже, благодаря ти! Щастлива съм!

1598. БЪДИ ЖИВОТ, СЛУЖИТЕЛ НА ЗВЕЗДИТЕ! /27.01.2020/

На Моцарт с неговата днешна съдба на победител!
-----
Твойта музика ме кара да изтръпвам!
Животворна сила влива в мене.
Следвам нейните вселенски стъпки,
водена от влюбено горене...
Затова пулсирам с твойте чувства.
Затова съм лотосно гореща.
В дните ни, убийствено покрусни,
ме предпазваш от сълзи и грешки...
С лирика доброто в мен изграждаш.
Най-висши тайни във любов обличаш.
Спасявайки света от студ прокажен, 
във всеки ваеш извисена личност. 
Откакто стана Моцарт, ти си вечност,
напук на траура във РЕКВИЕМА.
Нали си спомняш? - Някога се врече
да ме превърнеш във любов-поема!
Вселил се днес във всяка моя клетка,
превръщаш ме в послание велико.
Стихът ти страстно почва да отеква,
от него лотоси в сърцата никнат.
Обичам лириката ти вълшебна!
Тук хората едва ли проумяват,
че не от мен - от теб лъчи поемат
чрез стихове, родили се от лава...
Във този ден, началото положил
на моцартовата всевечност в тебе,
се моля да изчезнат дните сложни
и твойто звездно АЗ да ни обсеби.
Защото този свят със вяра гледа
към бъдещето, свише обещано.
Спаси го от коварствата на ВЕДИ
създали дяволските ку-клукс-клани!
Не ти е дадена велика сила,
да тлееш бавно в ъгълче уютно.
Та в теб се вихрят гени златокрили,
носители на бъднини прочути!...
Бъди живот, служител на звездите,
за да спасиш от реквием Земята!
Пробудих в теб космическия скитник,
за нещо неотложно ТУК изпратен!

27.01.2020, 9ч, понеделник.
Днес се навършват 264 години от рождението на Моцарт! 
НАЙ-НОВОТО МИ СТИХОТВОРЕНИЕ ГО НАПИСАХ ДНЕС, НА 27 ЯНУАРИ - РОЖДЕН ДЕН НА МОЦАРТ, КОГОТО ОБОЖАВАМ ОТКРАЙ ВРЕМЕ!
СУТРИНТА ОТИДОХ В БЛИЗКИЯ СКАЙ-ЦЕНТЪР /небесен център, от англ./ И СТИХОТВОРЕНИЕТО ПРОСТО СЕ ИЗЛЯ НА ПРИМА ВИСТА...ПОСЛЕ У ДОМА ЛЕКО ГО ШЛИФОВАХ, ЗА ДА ДОБИЕ ИСТИНСКАТА СИ СИЛА...
Снимката я направих у нас, където си имам специално кътче, вдясно от компютъра ми, посветено на Моцарт. Като най-долу сложих току-що купените бонбони, посветени на великия маестро.
---
264=Небесен цар/111/ + Моцарт - "Реквием"/153/
264= Небесен цар + Света Богородица
264= Мари Хигелс/111/ + Моцарт- "Реквием"/153
---
Музиката е нещо много силно като мощен източник на енергия за всички хора. Но поезията е два пъти по-силен извор на светлина - чрез музиката и ритъма си, а и чрез великите истини, които внушава на подсъзнанието, макар не всеки да ги проумява, ако не е достатъчно духовно извисен. Една небесно изградена поезия, изпратена от Нирвана, просто видимо преобразява хората във всяка възраст, защото текстът се запечатва в скритите ъгли на мозъка и оттам човек през целия си живот е напътстван от тези върховно изпратени ни истини, носещи неописуема наслада, ако ритмиката на стихотворната музика е перфектна. Никак не е случайно, че са предизвиквани на дуели или са убивани по коварен начин световно известни поети. При музикантите не е така, защото злото се плаши от написаните истини, които имат възможно най-мощната божествена сила тук, на Земята - враг на мракобесието, обсебило множеството човешки тела.... 

1597. ЛЪЧИТЕ ТИ ЩЕ ОЗАРЯВАТ ВСИЧКИ... /19.01.2020/

Подобно на целувката в поема
и камък да докоснеш, ще блести.
Далече си от мисли дребнотемни.
Отключваш с поглед тайнства и врати.

Най-сетне знаеш колко си израснал!
Най-сетне чувстваш колко си значим!
Небето в теб е песен звънкогласа,
танцуваща сред нежно-розов дим...

Стихът ми я посреща със възхита
и лудо я върти сред валсов свят,
роден от необята на звездите,
които искат да сме с дух крилат.

Нали не искаш земните стандарти
да те обсебват като с алкохол,
да вграждат в тебе лудости хазартни,
да те наричат цар, комично гол?

Тогава обърни им гръб, кумире!
Не вярвай на измамни красоти.
Та ти си всъщност онзи маг всемирен,
внушил на любовта си да лети!

Копнея да създаваш дните нови,
където слънцето ще се множи,
за да стопи душевните окови
и да изгаря кулите с лъжи.

Лъчите ти ще озаряват всички,
израснали до златни висини.
Във вихъра на нашето "ОБИЧАМ"
камбана триумфално ще звъни!

19.01.2020, неделя, 16,40ч.

1596. ВСЕ ПАК СИ РИЦАР НА МОЯТА ВЯРА.../3.01.2020/

На теб, който сееш златни семена в сърцата
и ги адресираш до любовта ми!
---
Любими, къде си? Ела, помогни ми!
Наблизо бушуват гигантски вълни.
Море от емоции, клетвено зимни,
мисловно ми шепнат: "Удавник стани!"...
Защо своя егос в кумир си превърнал?
Защо се смаляваш пред хитрия студ?
Защо любовта ти е с образ посърнал
и мълком ме хвърля на вятъра луд?...
Стани най-накрая спасител всесилен,
пред който пиратите свиват платна.
Стегни рамене - грей магически, мили.
По тези лъчи в стихнал миг те познах.
Все пак ти си рицар на моята вяра.
Все пак си нежност в любими очи
Все пак чрез тебе злините изгарям.
Бях с теб сто живота...Знам, че личи...
Сега ни е време да бъдем мащабни.
Да бъдем  с крила, устремени напред.
Човекът посредствен животът го грабва
и го захвърля там - при нечия смет...
Сметта е дошла от кармичните сенки,
които оставят  погрешни следи.
Чуй, скъпи, зова на творбите нетленни -
вселената точно за нас ги роди.
Те с огън отключват любов чудоносна
и гени безсмъртни - с божествена страст.
Светът е отчаян и в храма изпросва
на чудото знака, изгрял мощно в нас...

3.01.2020, 9,51ч.