неделя, 7 февруари 2010 г.

385. ПРЕДВЕСТНИК НА НЕБЕСНИ ДАТИ /4-ти февруари/


''''''
Зора, зора, стопявай тъмнотите!

Днес трябва всичко да е озарено.
За да повярват чак в Париж и в Сити,
че слънцето е влюбено във мене!
Днес февруари ще е нетипичен -
нишàн ни даде за духовно лято.
На грейнал рай животът заприлича,
загърбил всички карми неприятни...

Зора, зора, добре че ме послуша!
Небето в розово се преоблече.
Планетата, умислена кротуша,
е с блеснали очи. И няма пречки,
да бъде този ден едно начало -
предвестник на живот с небесни дати.
Ще стане, както съм си обещала...
И ще гърми в сърцата Сарасàте!

4.02.1993, 7ч.55мин.

384. ЗАРЕЖДАШ МЕ С ЛЮБОВ /3-ти февруари/


Да - аз съм друга! Всичкото е в грима.

Наложи се да бъда променена
и роли най-несвойствени да имам.
Такава съм, защото сме на сцена.
Напомням ти го, за да си наясно,
че следвам път на трудности големи.
Налага се понякога да гасна,
за да изгрявам после в друго време.
Повярвай ми - дори и да те няма,
на сцената те виждам, литнал горе.
Не мисля, че е зрителна измама.
Незрим си, но реално ми говориш.
Зареждаш ме с любов, за да играя
-
от изгревни петли до късни доби.
Кристалният ти образ чак към края
се вижда мътно, на мираж подобен.
Не е ли време вече да приключим
със театралната кармична сцена?
Ако ми кажеш "да", ще врътна ключа
и ще приспя актрисата във мене!

3.02.1993, 18ч.11мин.

383.НАПЪТСТВАНА ОТ ВИСШИ СВЕТОВЕ /2-ри февруари/


Не мога и не искам, и не трябва,
да се сродявам с лепкави блата!
Внезапен вихър идва и ме грабва.
И ставам лебед, и към теб летя.
В душата ми небесна сила пламва,
чрез нея стигам звездни висотù.
Наяве не живея - стимул нямам...
При тебе как е? Всъщност, кой си ти?
Дали си лебед също като мене,
повярвал на един далечен глас?
Дали си чакал бялото летене,
тъй както ден и нощ го чаках аз?
Във теб блести любов богоизбрана,
която от години ме зове.
Повярвай ми, дойдох, за да остана,
напътствана от висши светове.


2.02.1993, 11ч.49мин.

382. СЛЪНЦЕ С ГАЛЬОВНИ ОЧИ /2-ри февруари/




Добре че духът ти на воля кръжи
Добре, че във тебе живее дете!
Затуй те закрилям от студ и лъжи...
Затуй любовта ми не спря да расте!
Съдбата си мисли, че бриз е повял,
когато помилвам лика ти унил.
Нарекох те РИЦАР, копнежен и бял,
боеца във себе си в битки калил.
МОРЕ си, което копнежно мълчи,
макар че прибоят бучи разгневен.
Душата ти - слънце с гальовни очи,
не е ли тя ЛОТОС, разцъфнал за мен?

2.02.1993, 10ч.43мин.

381. МОЛЯ ТЕ, ТЪРСИ МЕ! /1-ви февруари/


Захвърлена на чужди дни в чертога,
нападат ме вихрушки студоносни.
Напълно да ги озаптя - не мога.
Течението устремно ме носи.
Текат години. Мяркат се успехи...
Спасявам жертви от кървящи драми.
Но тези радости са с образ рехав,
защото просто тебе тук те няма!
Чрез самота извайвам свойта личност,
затуй съдбата няма да ругая.
Аз знам, любов, че лудо ме обичаш
и че е жалка всяка чужда стая,
която се опитва да те има,
омайвайки те с веда дългокоса...
Излез от мрака. Моля те, търси ме!
Самата звездна светлина ти нося!

1.02.1993, 19ч.08мин.