382. СЛЪНЦЕ С ГАЛЬОВНИ ОЧИ /2-ри февруари/

Добре че духът ти на воля кръжи

Добре, че във тебе живее дете!
Затуй те закрилям от студ и лъжи...
Затуй любовта ми не спря да расте!
Съдбата си мисли, че бриз е повял,
когато помилвам лика ти унил.
Нарекох те РИЦАР, копнежен и бял,
боеца във себе си в битки калил.
МОРЕ си, което копнежно мълчи,
макар че прибоят бучи разгневен.
Душата ти - слънце с гальовни очи,
не е ли тя ЛОТОС, разцъфнал за мен?

2.02.1993, 10ч.43мин.