Захвърлена на чужди дни в чертога,
нападат ме вихрушки студоносни.
Напълно да ги озаптя - не мога.
Течението устремно ме носи.
Текат години. Мяркат се успехи...
Спасявам жертви от кървящи драми.
Но тези радости са с образ рехав,
защото просто тебе тук те няма!
Чрез самота извайвам свойта личност,
затуй съдбата няма да ругая.
Аз знам, любов, че лудо ме обичаш
и че е жалка всяка чужда стая,
която се опитва да те има,
омайвайки те с веда дългокоса...
Излез от мрака. Моля те, търси ме!
Самата звездна светлина ти нося!
1.02.1993, 19ч.08мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар