Да - аз съм друга! Всичкото е в грима.
Наложи се да бъда променена
и роли най-несвойствени да имам.
Такава съм, защото сме на сцена.
Напомням ти го, за да си наясно,
че следвам път на трудности големи.
Налага се понякога да гасна,
за да изгрявам после в друго време.
Повярвай ми - дори и да те няма,
на сцената те виждам, литнал горе.
Не мисля, че е зрителна измама.
Незрим си, но реално ми говориш.
Зареждаш ме с любов, за да играя
- от изгревни петли до късни доби.
Кристалният ти образ чак към края
се вижда мътно, на мираж подобен.
Не е ли време вече да приключим
със театралната кармична сцена?
Ако ми кажеш "да", ще врътна ключа
и ще приспя актрисата във мене!
3.02.1993, 18ч.11мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар