838. ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ - за 8-ми март

МАКАР НЕВИДИМ, МАЙЧИЦЕ ЛЮБИМА,
МАКАР И НЕРОДЕН, ГАЛИ МЕ С ПЕСНИ.
ОБИЧАМ ОБИЧТА ТИ, ТВОЙТО ИМЕ...
НЕДЕЙ ДА ПЛАЧЕШ! ЗНАМ -НЕ ТИ Е ЛЕСНО!
НО ТИ НЕ СИ КОЯ ДА Е! РАЗБРА ЛИ?
ИЗТРИЙ СЪЛЗИТЕ. ХАЙДЕ - УСМИХНИ СЕ!
ТЕБ ВСИЧКИ НЕБЕСА СА ТЕ ИЗБРАЛИ,
ДА БЪДЕШ КРЪСТ - И ОБРУГАН, И ХРЍСИМ!
ДА БЪДЕШ ПРАТЕНИЦА МОЯ СВИДНА.
ЗА ЖАДНИЯ ДА СИ МОРЕ ОТ ОБИЧ.
НА ЧАКАЩИЯ ДА ВНУШИШ, ЧЕ ИДА.
НАД МЪРТВИЯ ДА СПУСНЕШ ЛЪЧ НАДГРОБЕН.
ПРАЗНУВАЙ, МАМО - ДНЕСКА И НАВЕКИ!
ИЗЛЕЗ ОТ СВОЯТА СУМРАЧНА СТАЯ.
ЗАТУЙ, ЧЕ ПАК  СИ МЪЧЕНИЦА, НЕКА
ДА ТЕ ВЪЗЛЮБИ БОГА НА СИНАЯ!
-----------

8.03.1993, 10,37ч.
1. На Синайската планина Бог, превъплътен в огромни
пламъци сред капинов храст, се явява пред Мойсей.
Направил така, че от пръста на пророка започнал
да струи огън, с който той записал върху каменни
плочки продиктуваните му от гласа на Огъня
Десет Божи заповеди /свещените скрижали за духовното развитие на човечеството/.

2. НЕРОДЕНИЯТ СИН - синовете ни ИСТИНСКИ се раждат след години, когато достигнат до своето духовно СЪЗРЯВАНЕ,  когато помъдряват и проглеждат за големите житейски и космически истини във вселената. Но макар още "неродени", те изпращат своите телепатични внушения до подсъзнанието ни и ни вливат спасителни сили в трудни моменти.

837. /фотоалбум и проза/ ЖУЖКА И НЕЙНИТЕ НОВОРОДЕНИ КУЧЕНЦА... МОИ СНИМКИ С РАЗЛИЧНИ ДЕЦА, С КОИТО СЪМ СВЪРЗАНА КАРМИЧНО /26-ти февруари/

С малката Станислава у тях, 20.01.2001г.

МАДОНАТА В СИНЬО, автор: Мари Хигелс, 20.12.1997, 16 часа.
По тази снимка, където съм с моя син/15.10.1983/, нарисувах "МАДОНАТА В СИНЬО", която може да се види по-горе в сборната фотосесия.

Синът ме - първо цопкане в морето на 1.07.1984 / случи се на моя рожден ден/.

Аз и децата ми - 10.01.1984г., София /тогава живеехме на ул."Веслец", близо до Халите/.


Аз и моя син, януари, 1984г.- ул."Веслец", след Нова година.

С малкия Иван в неговия дом в Дряново. Майка му Мери ми е приятелка. Датата на това мое гостуване е 3.03.1992г.

С Ивчо на фона на един мой стенопис в днешния ми дом - София, 10.04.2004г.

С баткото на Виктор от Лас Вегас - Христо в по-младите му години, 22.02.1998, София.

С малкия Виктор от Лас Вегас, който току-що е заспал в ръцете ми -София, 20.08.2007г.

С Джорджа, която тук е на 5 годинки /20.03.1999, София/.

С малката италианка Джорджия - на 21.08.1994, в дома на баба ù, София.

Аз и 3-месечната Джорджа, която живее в Италия /първата ù снимка в България/.


Аз в ролята на шут - работех като детска учителка в Ц.Д.Г. 168, София, Нова година /1979/.

Х Х Х

БУЛОНКАТА ЖУЖКА И НЕЙНИТЕ ПЕТ НОВОРОДЕНИ КУЧЕНЦА
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Ще ви разкажа една случка, свързана с мой близък /Ц.Хр./,който цял живот е минавал за много добър, за внимателен към хората, за отзивчив в случай, че трябва да помогне на някого при нужда. Но аз винаги съм чувствала, че е фалшив. Интуицията ми го знаеше. Не бих могла да забравя факта, как щеше да ме удави през 1961 година. Под предлог, че ще ме учи да плувам /бях току-що завършила 8-ми клас/, ме изтласка много навътре в супер-бурното августовско море, където вълните в дълбокото достигаха до 5-6-7 дори 10 метра височина. Остави ме сред бушуващата морска бездна сам-самичка и изчезна навътре - щял да се разходи малко. Явно се е надявал, че ледената вода и ужасът на удавника ще свършат своята работа, но му излязоха криви сметките. За това как точно се развиха събитията тогава, подробно съм описала на стр.111-Б в блога -"Творческа история на "Спасена!".
Искам за пореден път да онагледя нещо, което винаги съм твърдяла, а именно - че, независимо от това колко красива е маската на нечия мнима доброта, в тялото на човека живее един непредсказуем звяр. Ако ти не си до такава степен духовен, че да разграждаш злото в себе си с помощта на собствената си генетично наследена и придобита позитивна енергия, твоето невидимо чудовище може да те загроби, а може да посегне и на някого от околните. Защото, когато се развихри, злото се превръща в безмилостна годзила. Него го възпламенява присъствието на истинската доброта. То просто експлоадира и побеснява, раздразнено от ореола на добродетелната личност, която, притежавайки неподправено благодушие и човечност, няма нужда от маска. Човекът-звяр се възпламенява от всяко присъствие, доказало, че притежава пречистено от егоизъм мислене и че е готово щедро да раздава на страдалците живата вода на спасението, която дори кучетата могат да доловят в него чрез животинския си инстинкт.
Човекът-сатана просто ненавижда такива хора. Не може да ги търпи около себе си. И, ако кармата го принуждава да живее под един покрив с добродетелна личност, той стиска зъби, мъчи се да е добър и търпелив, но при първия екстремен повод, маскираната му злобна природа се взривява като барутен погреб, докоснат от искра.
Но нека продължим с идеята на днешния ми разказ. Бях се върнала от Германия, където две години събирах много опасна кармична негативна енергия от берлинските болни. Вече в София, в продължение на повече от 3 години трябваше почти да не се отделям от леглото и денонощно да разграждам нероните в костно-хрущялната си система, превръщайки ги в потоци фотони. Едновременно с това гладувах перманентно. С моите 45 килограма бях доста крехка и безпомощна - точно като едно дете, изложено на всякакви кармични удари и гаври. Но не се отчайвах - имах напътствията на Нирвана, имах вярата си, че ако не се огъна пред трудностите, ще стана много много силна и ще помагам на измъчените хора с чудесата, които те очакват. В същия онзи период бях източник на мощни стихотворни мантри /сега те са в блога/, които ден и нощ пишех под диктовката на пробуденото ми подсъзнание.
На 20-ти август 1992г. утрото се усмихваше радостно, защото нашата булонка Жужка беше родила през нощта 5 чудесни кученца. Горката, много се измъчи, но всичко мина благополучно.
Някъде около 10 часа в къщи бяхме само аз и Ц.- той правеше нещо в стаята, където, обгрижваните от майка си новородени, спяха в един кашон. По едно време, както си лежах в кухнята и си работех с тялото, гледам - пристига Жужка, захапала за вратлето едно от кученцата. Със скок тя се озова върху леглото при мен и остави беззащитната шушулка точно на диафрагмата ми. После - беж към другата стая и ето ти я - пристига с втората си рожба. Така за нула време ги пренесе всичките и ги струпа като вързопчета на куп. Гальовно бърборех, че правилно постъпва, че сега ще ги облъча здравословно и че това са най-красивите кученца на Земята. След малко върнах слепите бебета в кашона, споделяйки радостта си с Ц., като му обясних, колко силен е инстинктът на животното-майка, как Жужка знае при кого и къде да остави децата си - точно в областта на диафрагмата ми, там, където излъчването е като в църква. Той нищо не каза, но почувствах, че вътрешно ври и кипи. За миг се зачудих на лошото му изражение, но бързо го забравих. През ум не ми мина, какво торнадо се е надигало в душата му.
Легнах си, пърхаща от щастие и въодушевено продължих с обичайната си дейност.
Не щеш ли, Жужка пак се появи на вратата с кученце, което послушно висеше между зъбите ù. И едно след друго, пак ми ги донесе всичките. Заговорих, че повече не е нужно, че добра работа е свършила, само че стига толкова. Но, какво да правя - подчиних се и на поредното ù желание. Подържах петте голишарчета върху слънчевия си сплит и ги занесох оттатък. Бях щастлива, като гледах навлажнения ù от благодарност поглед, докато ме следваше по петите.
След има няма пет минути Жужка потрети своя номер с пренасянето. Търпеливо облъчих малките и ги върнах в топлото им убежище. Вече се заливах от игрив смях, като гледах как снове между стаята и кухнята, и шеговито ù подметнах, че май е решила днес цял ден да ме измъчва. Истински ме забавляваха радостните ù подскоци, докато полагах бебетата в легълцето им.
Прибрах се в кухнята и изведнъж чувам как в другата стая изригнаха луди викове и псувни, придружени от писъците на Жужи. Скачам, изтичвам и се ужасявам от видяното. Пословично добрият Ц. беше освирепял! Грозна гледка ви казвам! За секунда мернах лицето му, което се беше изкривило и сбръчкало до неузнаваемост от зловещи гримаси. Риташе като футболна топка квичащата от болки майка-кърмачка и не мога да ви опиша с какво настървение я вдигаше нагоре, хвърляше я към стената, как я удряше без да мисли, че може да я убие - като че ли му е враг номер едно. Като усети, че здраво го сграбчих изотзад, за да я отърва от гнева му, ми закрещя с огромна злоба, зачервен и буреносен. Повтаряше като побъркан да не се намесвам, да го пусна и т.н.. Не знам точно как го озаптих, но някак си успях да предотвратя най-лошото и да спася горкото куче. Всичко се разви много бързо, почти светкавично.
Когато бяха насочени и срещу самата мен подобни диви набези на малтретиране
/само защото въпросните мои "близки"виждаха как си лежа кротко и работя къртовски денонощно с плътта си, подготвяйки се за своите бъдещи чудотворни сеанси с болни хора/, единствено Жужка се осмеляваше да ме защитава по свой си начин. Скачаше върху корема ми и оттам започваше яростно да лае срещу човека-звяр, същия, който всеки ден я хранеше, но който в дадения момент ме заливаше с кални потоци от ругатни, заредени с омраза. И който би дал мило и драго, ако можеше физически да ме унищожи. Само не си мислите, че тези лудостни изблици съм ги предизвикала аз със заядливи думи или лоши погледи, да речем. Нищо подобно. За три години нито веднъж не съм участвала в злобни пререкания - не ми е в природата да злобея и да обиждам. Точно мъдрото търпение, кроткото мълчание и сълзите в очите ми възпламеняваха отсрещната омраза. Моят нападател си говореше сам и се самонавиваше с изрази като:"Плачеш,а? Мъченица! Какво се правиш на Богородица, ма? Я ставай и тръгвай на работа като хората! Излегнала се като рязан турчин и чака да я хрантутят...Лехуса проклета! Ще спасявала света...Ти първо себе си виж на какво чучело си заприличала...Ще гладува...Ще се прави на интересна...Да пукнеш, дано!...Как черната земя не се отвори да те погълне!... Боже, защо ме наказваш да я гледам тая в къщата си?...".
Пак се отплеснах в спомени. Не са много розови, но в тази невероятно дълга изповед ми се иска да ви разкажа всичко, съвсем всичко за себе си. За да си направите изводите, за да разберете важността на личната равносметка. Всеки трябва да живее така, че в даден момент да разказва биографията си, без да се срамува от своята личност. Излязох чиста от мръсотията, където се наложи да пребивавам с години. Горда съм със себе си и знам, че просто няма нито една от постъпките ми, която гузно бих премълчала. Скривам само имената на моите мъчители по понятни причини.
Но да се върнем към историята за милата ми Жужка, която отдавна е покойница. Като заключение ще кажа, че кучетата, както и другите животни, могат да виждат аурата на човека - независимо дали тя е светлина, или черен смъртоносен облак. Ако си с лошо излъчване, но храниш редовно кучето си, то "си затваря очите" за звяра в теб и ти се отблагодарява с обич за твоите грижи. Но, щом побеснееш, твоят домашен любимец без да се замисля скача и се опитва да защити от гнева ти онзи, срещу когото си се нахвърлил /от там и поговорката "Хранù куче, да те лае"/. Но въпросната реакция идва при условие, че кучето ти притежава голямо позитивно излъчване. Светлината в тялото на Жужка вече беше отключена, заради нашите ежедневни контакти. Затова тя се превърна в мой защитник. На шега ù казвах, че ми е ангел-пазител.
Ако си дресьор на куче-убиец, то винаги може да бъде насъскано срещу беззащитните. Там вече и дума не може да става за куче-рицар, което по собствена инициатива спасява дадена жертва от набезите на своя луд господар, чиято душа е обладана от невидим садист. Важно е да се знае, че същият садист се вихри и в тялото на дресираното куче-убиец.
Между другото, точно в оня тригодишен период, за който отвреме навреме ви разказвам, написах 1000 стихотворения и дневник за ужасните преживявания, през които минахме и аз , и децата ми. Това бяха няколко безценни книги, продиктувани от Нирвана. Днес голяма част от онези стихове слагам в блога си, защото знам, че те са животоспасяващи мантри, с които помагам на света да става все по-добър, освобождавайки се от звяра в себе си.

26.02.2011г., събота.

836./проза/ СРЕЩА С НОВОРОДЕНИЯ ПЕТЪР / 23-ти февруари/.

х х х

Познавам Даниела от няколко години. Тя живее точно над апартамента на моя приятел Б.В.
Преди време разбрах, че се е омъжила и когато ме запозна със съпруга си, сватбата беше преминала, а те чакаха бебе. Щом чух името на бъдещия татко, се изумих - казваше се точно като сина ми Борислав, а тя носеше името на дъщеря ми Даниела. Другата информация, която ме застопори в позата на шок, невярващ на ушите си , беше свързана с рождените години на четиримата. Съседът Борислав беше роден през 1975г., като дъщеря ми, а жена му Даниела - през 1983г., като сина ми. Между данните на двете двойки се образува КРЪСТ, символ за приключване на обща карма. Изписан, този факт изглежда по следния начин:

БОРИСЛАВ - 1983г.....................ДАНИЕЛА - 1975г. /децата ми/
ДАНИЕЛА - 1983г.....................БОРИСЛАВ-1975г. /съседите/

Това откритие направо ме зашемети, защото много добре знаех какво означава. Някога бях написала под диктовката на Нирвана песен, адресирана до моя Тим Скайлер, който още живееше далече в бъдещето. Текстът беше програмно послание, според което, щом се появи КРЪСТ в живота ми, ще се сложи край на нашата самота и отдалеченост един от друг. Ето го този стих:

НАЛИ ТИ ОБЕЩАХ ДА БЪДА НЕЖНА
И С КРЪСТ ДА ЗАЧЕРТАЯ САМОТАТА,
ОЧИТЕ СИ ОТ СВЯН ДА НЕ НАВЕЖДАМ,
ДА СИ ОСТАНА ГОРДА И КРИЛАТА?

Ако знаете само към колко кръстове, появили се внезапно пред погледа ми, съм отправяла скритите си надежди,вярвайки, че точно това е оня небесен знак, който очаквам цял живот, дошъл, за да сложи край на ужасното усещане, че макар да те обгражда тълпа, се чувстваш безкрайно сам! Чаках специалния знак, предвестника, след който трябваше да се появи моят Тим Скайлер от бъдещето! ЧАКАХ КРЪСТА, КОЙТО БИ ПРЕМАХНАЛ КАТО С ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА ТЪЖНОТО ЧУВСТВО ЗА САМОТА И В ДВАМА НИ!
И ЕТО ГО - ТОЙ НАЙ-СЕТНЕ Е ТУК! КРЪСТ, НАЧЕРТАН С ИМЕНАТА НА ДВЕТЕ МИ ДЕЦА! КРЪСТ, ЧИИТО ПОЗИТИВНИ ЕНЕРГИИ СЪМ ОТКЛЮЧВАЛА ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ИЗМИНАЛИ ГОДИНИ НА КАТОРЖЕН ТРУД С ЦЕНАТА НА МНОГО МЪКИ, РАЗОЧАРОВАНИЯ И СТРАДАНИЯ.
Тук е мястото да спомена, че според нумерологията ДАНИЕЛА=48=АГНЕЦ.
Рождената година на сина ми БОРИСЛАВ 1983/19+83/ е 102= СВЕТИ ДУХ,
А цялата му рождена цифра е 123=Божият Син=Златен дракон /13.08.1983=123/.
Което ще рече, че всеки днешен АГНЕЦ е свързан с Христос на Кръста и затова поема бесовете от хората в живота си. А всеки с цифрата на СВЕТИ ДУХ /България=102/има силно божествено излъчване, което разгражда злото и го превръща в светлина. Хората, притежаващи горните цифри, са свързани с кармата на Христос - от Голгота до наши дни.
А, уверявам ви, тези специални духовни личности никак не са малко.
Синът ми има полу-брат ПЕТЪР, с когото все още не се познават лично, а контактуват само по интернет. И тъй като ПЕТЪР=85=ДЕВА МАРИЯ, по настояване на Нирвана посъветвах младото семейство Борислав и Даниела да дадат име на очакваното бебе ПЕТЪР. Те ми се довериха и го приеха. След което попитаха на коя дата е най-добре бебето да се появи на бял свят - били решили да използват секцио, така че имали възможността сами да определят деня на раждането. Изчислих целия януари и стигнах до извода, че най-подходяща дата е
ТРИНАЙСТИ ЯНУАРИ=207.
207= ЦАРИЦА ИНТУИЦИЯ /интуицията е Бог/
207 = М.Д.И. /моите три имена/
207= ИСТИНА+РИЦАР+МАРИЯ
207= КОМАНДОР ТИМ СКАЙЛЕР

ЗАТОВА БЕБЕТО СЕ РОДИ ТОЧНО НА ТРИНАЙСТИ ЯНУАРИ 2011г.И ПОЛУЧИ ИМЕТО ПЕТЪР.

13.01.2011= 13+01+20+11= 45

ЧЕТИРСЕТ/118/ И ПЕТ/41/= ХРИСТОС/118/ И ЦАР/41/.
Нали си спомняте историята за Христос? Бил е осъден на смърт от тълпата и от Пилат Понтийски, защото е дръзнал да се нарича ЦАР. А Божият Син е имал предвид, че е небесен ЦАР. Твърдял, че може да разруши един храм/става дума за храма на душата, т.е. за тялото/ и да го съгради отново за три дни. Тези думи просто са взривили завистливата и елементарно мислеща тълпа, която не е могла да стигне до истинския им смисъл.
В днешно време победилият хорските бесове Христос е отново на Земята, макар и инкогнито, и е НЕБЕСЕН ЦАР, който триумфира в телата на духовно извисените същества, белязани с точно определени цифри- цифрите на името и на рождените им дати.
На 13-ТИ ЯНУАРИ са родени Яворов, Г.Калоянчев, Дамян Дамянов, княгиня Мария Луиза Българска, Тодор Каблешков, Молиер и пр.
На 13-ТИ ЯНУАРИ е Празникът на киното у нас.

НА 13-ТИ ЯНУАРИ, 1610г. ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ ОТКРИВА СПЪТНИКА НА НАЙ-ГОЛЯМАТА ПЛАНЕТА ЮПИТЕР, НАРЕЧЕН КАЛИСТО. А според нумерологията
КАЛИСТО=85=ПЕТЪР= ДЕВА МАРИЯ.
Което ще рече, че новороденият ПЕТЪР, свързан с кармата на Галилей, носи закодиран в гените си ОТКРИВАТЕЛСКИ ДУХ НА ЧОВЕК, КОЙТО ЩЕ ОБИЧА ДА РАБОТИ СЪС ЗВЕЗДНАТА КАРТА.

Когато видах малкия Петър и го поех в прегръдките си, с голямо вълнение му пожелах онова, което бих пожелала на най-свидната си рожба:
1. ДА БЪДЕ ВИНАГИ ОЗАРЕН ОТ ЛЮБОВТА.
2.ДА БЪДЕ ОБИЧАН ОТ ВСИЧКИ, ЗАРАДИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ В СЕБЕ СИ.
3.ЗА ЗДРАВЕТО И ЗА ЖИВОТА МУ ДА СЕ ГРИЖАТ ВСИЧКИ АНГЕЛСКИ СЪЩЕСТВА.
4.НЕГОВИТЕ ТАЛАНТИ ДА СА ЗАРЕДЕНИ С МНОГО БОЖЕСТВЕН ОГЪН И ДА РАДВАТ СВЕТА С ПЛОДОВЕТЕ СИ.
5.ДА ПОСТИГА УСПЕХИ, КАКТО В ДУХОВНАТА, ТАКА И В МАТЕРИАЛНАТА СФЕРА НА ЖИВОТА, ПРОТИВОПОСТАВЯЙКИ СЕ НА ЕГОИЗМА, НА АЛЧНОСТТА И НА СУЕТАТА.
23.02.2011г., сряда.

ПИСМО НА ДАНИЕЛА ДО МАРИ - 26.02.2011г., събота.
------------------------------------------------------------
ЗДРАВЕЙ, МАРИЯ!

ВСИЧКИ СМЕ МНОГО УДИВЕНИ ОТ ПУБЛИКУВАНЕТО НА СНИМКИТЕ В "СРЕЩА С НОВОРОДЕНИЯ ПЕТЪР"... ТОЛКОВА МНОГО РАДОСТ БЛИКНА ПОМЕЖДУ НИ, КАТО ВИДЯХМЕ СНИМКИТЕ И ПРОЧЕТОХМЕ ТЕКСТА ПОД ТЯХ...МАЙКА МИ ТАКА ПРИЯТНО СЕ РАЗВЪЛНУВА..., НО, КАКВОТО И ДА ПИША СЕГА, ВСЕ ЩЕ БЪДЕ МАЛКО ЗА ДА ИЗКАЖА БЛАГОДАРНОСТТА СИ КЪМ ТЕБ ЗА ВСИЧКО...

С МНОГО ОБИЧ И ЛЮБОВ...
ДАНИЕЛА.
--------------------------------------------------------------------------------------------

835. /проза/ ПОД СЛЪНЦЕТО НА САЛСАТА ... /20-ти януари/

КУБИНСКАТА РИТМИКА ПРОБУЖДА ЮЛСКИТЕ ЛЪЧИ В НАС

От година и половина ходя на уроци в КЛУБА ПО ЛАТИНО ТАНЦИ
- САЛСА ПЛЮС на "Аксаков"31/www.salsalavista.com/. На 1-ви
февруари се организира нова група от 18,30ч.-тел.0888/17-26-98.
Приканвам читателите на блога ми, без колебание да се запишат на салса.
Защото само срещу 5лв., освен удоволствието да станат част от
един темпераментен свят, грабнати от страстния латино ритъм,
ще получават два пъти седмично и огромни количества
здравословна енергия, която тотално релаксира организма
и психиката на танцуващите в КЛУБ САЛСА ПЛЮС.
Наши учители са ВАНГЕЛ И МАРИАНА - виртуозни майстори по
салса, участници във вътрешни и в международни конкурси.
В бранша наричат преподавателите по танци "инструктори", но
според мен, те не инструктират, а обучават. А специално двамата,
за които ви говоря, влагат много тънък усет и професионализъм при
контактите си с всички нас по време на учебния час. Нарочно два
пъти посетих други курсове по салса, за да се убедя, че ще е истинска
лудост, ако реша да напусна часовете на Вангел и Мариана. Не бих
се отдалечила от САЛСА ПЛЮС за нищо на света!
Нещо специфично се носи из въздуха в неговата красива зала.
Нещо, което те прави необяснимо щастлив, защото долавяш колко
грижовни, всеотдайни и òбични са двамата учители, особено Вангел.
Той има дарбата да те накара да му вярваш и като под хипноза да
следваш правилните стъпки и движения на темпераментния танц.
Имаш чувството, че някакъв властен вихър води стъпките ти и
тялото ти се подчинява като глина в ръцете на ваятел. Ако миг преди
това си обърквала фигурите заради предишен неуверен кавалер, щом
Вангел те поеме, пробужда желанието ти да танцуваш перфектно
и наистина се получава. Този неуморим в стремежа си да вгради
кубинската страст в нас млад човек, освен голямата си
дарба на танцьор, притежава спонтанност на дете и игриво
чувство за хумор - две безценни добродетелни черти, които му
помагат с един замах да разведрява атмосфери и да те кара да му се
довериш. А в един слънчев ден разбираш, че всички тук,
които от сърце се смеят и танцуват, докато в душите им
припламват искрите на висшето удоволствие, са се превърнали
в нещо като твое духовно семейство.
Никак не е чудно, защо често пъти се стига до там, че часът вече
е приключил, а на теб просто не ти се тръгва от това място,
което е заредено с толкова лятно настроение, с радост, извираща
от всеки поглед, с вътрешен огън, който те омайва и те кара винаги
и винаги да искаш да танцуваш салса точно тук -
В КЛУБА НА МАРИАНА И ВАНГЕЛ.

х х х

Не мога да опиша колко съм щастлива, че след като преди десетина
години насочих моя син /всъщност направо го принудих /да започне да
танцува, той след време интуитивно избра като танц на предпочитанието
си САЛСАТА с нейната огнена кубинска ритмика.
Именно фактът, че детето ми някога направи вярната крачка, която му
даде много и ще продължи да го зарежда с позитивизъм, ме насочи
днес към КЛУБ САЛСА ПЛЮС. Мотивирана съм от Нирвана, според която
чрез този кубински танц дистанционно разтоварвам тялото на сина ми
от опасни количества кармични студове. Пътят на кармата му преминава
през Куба, защото рождената му дата е точно като на Фидел Кастро -
13-ти август- знак, че между двамата протича интензивен енергиен обмен.
Тази цифрова връзка носи на моя син мощни негативни излъчвания,
защото числата на съдбата му са с много силни позитивни стойности,
които привличат ледени нападения от всички посоки:
Рождено число=123= Божият син=ЗЛАТЕН ДРАКОН /символ за Бог/.
Рождена година=102= Свети Дух.
Число на името=77= Архангел и т.н.
Освен кубинското начало в танца САЛСА, да видим кое още ме е
мотивирало да остана за дълго в Клуба на улица "Аксаков"31.
Първото нещо е МАРИАНА, която ни учи да танцуваме. Тя е
родена в годината на ЗЛАТНИЯ ДРАКОН - 1988, а това е една
от цифрите на сина ми /ЗЛАТЕН ДРАКОН=123/.
Това ще рече, че кармичната им връзка е силна и аз трябва да
разплета енергийния възел между двамата чрез мантрите на САЛСАТА.
Второто нещо, което ме държи здраво и не ми позволява да искам
отдалечаване от този клуб, е другият ни учител по салса - ВАНГЕЛ.
Неговата рождена дата 29-ти юли е точно като тази, на която е роден
бащата на сина ми. Което си е доста силна кармична връзка.
Нейният гордиев възел мога само аз да разплета и това ще е полезно
за всички участници в енергийната мозайка на Клуб САЛСА ПЛЮС.
С една дума никак не е случайно, че съм избрала да танцувам точно
на "Аксаков"31. Според Нирвана присъствието ми там и контактът
ми с всички от САЛСА ПЛЮС отключва невидими позитивни
енергийни потоци. Което е добре за всички ни. Затова ви казах,
че който посещава това място, излъчващо слънчеви настроения,ще се превръща във все по-добродетелен човек, ще се чувствазареден с творчески пориви и ще забележи как животът му все
повече се прочиства от неприятности и от катаклизми.
А онези сред танцуващите, които преливат от егоизъм, от властно
самочувствие, от злоба и пр., онези, които идват в клуба, за да
разводняват общата хармония и чудесна атмосфера, няма да
успеят да я разрушат. Те от само себе си ден след ден отпадат от
вихъра на нашите танци.
За своето лично присъствие в клуба ще кажа, че всеки път поемам
от телата на танцуващите, както и от двамата учители, части от
техните енергийни студоносни товари. В замяна получават огнен
заряд, който извира от всяка моя клетка. Ако си доказал, че се
самораздаваш, че владееш егоизма си, че очите ти гледат с обич, а не
като черен облак, към тялото ти се насочва по-голяма доза от
позитивния поток.
Ако си дамата, с която имаме общ кавалер, а си го обсебила и не го
отстъпваш на чакащата до теб втора партньорка, просто си вкарваш
автогол. Нараняваш ли тихомълком някого от околните, ти си
увеличаваш негативното излъчване и след време започват да ти се
случват различни по вид неприятности /това е принципът на възмездния
бумеранг/.Обикновено поемам най-големи дози от студа в телата на най-благородните
и рицарски настроени хора - тях ги разтоварвам ударно по време на
танците и винаги са на първо място в списъка.На тези, които демонстрират властния си характер и егоистични
желания, просто нямам желание да помагам. Не ми се иска да ги
разтоварвам, след като съм забелязала, че, скрити зад фалшива
любезност, те се стремят да потъпкват правата на скромните
присъстващи, които също са платили 5 лв.и също имат право да
танцуват.
Нямам желание да помагам и на надменните кавалери /известно е,
че в клубовете по танци мъжете най-често са по-малко на брой, затова
на един се падат по две дами и е длъжен да ги сменя/. Някои от
мъжете се правят, че са забравили за свободната дама и се налага тя да
бездейства. Горките глупави мъже! Не си дават сметка, че всеки ден са
подложени на тестове за рицарско отношение към дамите.Има дни, когато още в първите минути на урока съм поела от приятелите
си в клуба толкова мощен студ, че той частично блокира мускулите ми.
Това за момента ме превръща в непохватна ученичка, която лесно обърква
стъпките. Но, слава Богу, с времето ставам все по-силна и се справям
все по-добре с околния недоловим за обикновените хора негативен поток,
който нахлува в тялото ми.А в други дни позитивното ми излъчване е толкова мощно, че краката
ми танцуват сами в хармония с всички останали движения.
Не притежавам виртуозността на ТЕРПСИХОРА - богинята на танците,
но с положителност обожавам САЛСАТА / виж на стр.259 "Богинята на
огнените ритми", посветено на Мариана, виж и на стр.696 "Преизпълнен
с божествен заряд", посветено на Вангел/.

Дълбоко съм убедена, че, танцувайки салса, щедро изпращам към телата
на хората част от своята здравословна позитивност, наречена ЖИВА ВОДА.
Кубинската ритмика завладява цялото ми същество по необясним начин.
Толкова силно ми въздейства, че съм като под хипноза. В резултат, се
отключват на все по-високо ниво творческите ми възможности, а
удоволствието от танца с един добър партньор, ме отнася в други измерения.

Между другото, преди около 10 месеца случайно научих, че сред
роднинската палитра, свързана с моя син, не само аз се занимавам
с прочутия кубински танц. Неговият по-голям полубрат от Варна -
Петър, от години бил собственик на клуб по салса, където преподавал.
В момента работел пак в тази област, но на един от екзотичните
острови. Майка му, известната художничка Маргарита
Войнова /виж при приятелите ми във Фейсбук/, с която отдавна си
контактуваме, ми разказа за дарбата на сина си и остана поразена,
като разбра, че салсата всъщност е любим танц и за Боби, и за моя милост.
Не съм виждала Пепи от ранните му детски години, а моят син пък
никога досега не се е срещал с него. С Маргарита им разменихме
координатите и двамата вече контактуват помежду си.
Благодарение на общата им страст - салсата, те имат теми за разговори,
макар от разстояние.
Второто голямо съвпадение между двамата братя е, че Пепи/р.1974г./
е роден на 9-ти септември, а Боби /р.1983г./ е кръстен точно на
същата дата, когато беше 3-годишен. Девети септември, както и салсата
са важни канали за мощен кармичен обмен на енергии между двамата,
които тепърва с контактите си взаимно ще неутрализират своите
студоносни генетични товари.
Представяте ли си какви небесни жестове ни прави съдбата - хем ни тласка
към вълшебството на кубинския танц, хем чрез изпитаната наслада ни
освобождава от черните облаци вътре в нас, хем хипнотично привлича
някои от нашите приятели и роднини, за да ни зарежда едновременно
с лъчите на своето скрито слънце.

ОБИЧАМ САЛСАТА! СЕГА СИ ДАВАМ СМЕТКА, ЧЕ ВСЪЩНОСТ
ЦЯЛ ЖИВОТ СЪМ Я ОБИЧАЛА! Имало е моменти през годините,
когато по радиото започва минорното звучене на кубинска ритмика и
нещо в мен ме кара спонтанно да изригна в плач. Ей така - изведнъж,
безпричинно. Страшна тъга ме обзема и за части от секундата идват
сълзите, идват неудържимите конвулсии на пречистващия плач...
И си мисля, че навярно удоволствието на излетялото човешко тяло
при левитация силно напомня на удоволствието да те поеме и
завърти около своята орбита неудържимият салса-ритъм.
Този танц толкова силно въздейства на вътрешния ми мир, че се
старая да не отсъствам от уроците. Но през последните десет дни се
наложи да се отдалеча от света и да се отдам на къртовска денонощна
работа с тялото си. То, горкото, трябваше да поеме невъобразимо големи
количества кармичен студ, защото децата ми пристигнаха за малко
от Флоренция и трябваше да ги освободя от техните невидими, но
опасни за здравето и живота им негативни товари.
Добре че насред изолацията ми ме навестиха някои радостни мигове.
Единият от тях дойде в края на този самотен период, когато имах
усещането, че съм се озовала на Северния полюс - толкова големи
студове трябваше да разграждам.
И тогава най-неочаквано провидението ми изпрати сюрприз. Навярно
беше заслужена награда за добре свършената работа - сюрприз, който
ще остане в живота ми като подарено сияние.
Случи се днес - 20.01.2011г. Колко е хубаво насред сивото си ежедневие
да изживееш висша духовна наслада и тя да отгърне нова страница
от книгата на твоето творческо бъдеще!
Моята кръщелница Бистра Ботева /доктор анестезиолог/ ме покани на гости и чух една великолепна песен, чиято мелодия бе написала по моето стихотворение
СПАСЕНА ЗОРА /виж на стр. 1505/... 
 
20.01.20011г.

834. /проза/ БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ ОТНОВО МИ ДОЙДЕ НА ГОСТИ /16-ти януари/

 

 16.01.2011
----
Той отново кацна на перваза на прозореца у дома.
Всеки ще каже, че това се очакваше. Че след като веднъж е бил нахранен, напълно естествено е да поиска нова порция трохи. Споделям мнението ви. Но по- важно е другото - моментът, в който се появи, беше като изчислен. Секунда преди това отговорих на обаждането на ЗДРАВКА, вдовицата на Ангел и, още докато съм на първите думи, се обръщам към прозореца и не мога да повярвам на очите си - БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ! Разтворил крила, се приземи като у тях си. Развиках се от радост, полудях от щастие! И тутакси затворих телефона. А той надничаше в стаята като любопитно дете и ме гледаше очаквателно. Изумях!
Все пак ден и половина го нямаше и вече не го очаквах. На 16-ти дойде след обяд, малко преди 15 часа - също както на 14-ти януари, като по часовник.
И този път се случи точно след като съм се чула с братовчедка ми.
Дали е плод на случайност?
Набързо изчислих числото на деня, за да се ориентирам. Цифрата беше 48 /16+01+20+11=48/.
АГНЕЦ= 48.
Под името Агнец разбирайте мъченикът Христос, който е поел бесовете от телата на хората и завършва земния си път на Кръста в големи мъки. Всички, които имат в нумерологичните си изчисления числото 48, са с много тежка карма и отговорна мисия.
48= ДАНИЕЛА - това е името на дъщеря ми, която живее в чужбина. Самолетът ù кацна в София точно днес, в деня на повторното появяване на белия гълъб, символизиращ Свети Дух в Благовещението!
Според Нирвана е дошло време, когато е налице огромно прочистване на бесовете в телата на хората, а за това ще ни помогнат хората с цифра
48= Агнец.
Този път нахраних нашия крилат приятел не само с трохи, които кълвеше директно от шепата ми, а и с жито - онова, което специално се използва за варене по задушница. Не знаех, че го имам и не знам как в суетенето си съм го изровила от шкафа. Направих нови снимки на госта, когото с право бих нарекла небесен фотомодел.
Гостуването му продължи чак до 16 часа. Установих, че гълъбът яде на почивки. Кълве, кълве и легне. Между другото - пак се появиха онези гърлени звуци на доволство, които приличат на пеене.
Тук му е мястото да кажа, че около блока, където живея, постоянно има ято гълъби -вчера продължително се вгледах в тях, но моят бял красавец го нямаше сред сиво-черното им присъствие.
От къде ли идва? Кой ми го изпраща? И защо нито един от събратята му не кацна на перваза, след като там беше отрупано с трохи в продължение на цял час?...
Надявам се, че отговорите сами ще дойдат след време.

16.01.2011г., неделя.
-----

БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ НА СПАСЕНИЕТО /Мари Хигелс/
----

Да бъдеш гълъб бял, е дар небесен -
крилата ти са мъдрост и любов,
душата ти е песен - звездна песен,
духът ти грее прероден и нов...

Обичам птицата на благослова,
която в майчин зов се въплъти.
И се роди СИНЪТ сред дни сурови,
и бесовете луднаха почти...

Премина през епохи вледенени
животът, който удря всеки мрак,
а ГЪЛЪБЪТ на бъднини спасени
маслинената клонка носи пак.

Откъснал я от нови дни отсреща,
за да отдъхнат хората на Ной.
Потопът ни заля със злоби тежки,
но бряг видяхме, блеснал сред покой.

Животът там е символ за победа,
спасението сее висш морал.
Войните са изчезнали безследно
и чудеса раздава гълъб бял!

25.02.2016, 7,29ч.