1727. НАШАТА ХРАМОВА ПЕСЕН.../22.10.2021, петък./

 --

ТИМ до МАРИ
---
Лотос мой, обжарил

най- лотосния ден...

Днес земните товари

са вече мрак взривен!

Сиянието наше

е слънце с огнен глас.

Злокобията страшни

вдън- ада пратих аз!

Затуй си тъй лъчиста,

а аз - от теб огрян!

Долавям твойте мисли,

по- силни от тамян...

И храмът в нас ликува! 

В миг лумна пламък нов!

Сънят недосънуван

сега е свръх- любов!

Чуй... Сякаш пее паркът,

пиян от багрила -

златисти, страстни, жарки...

Как в теб да се вселя

във твоя мир копнежен

чрез моя огнен свят?...

Ти - крехка, но безбрежна,

аз - твой зефир крилат...

С тих полъх да докосна

в теб ангела незрим...

Да бродим искам боси

по пъстрия килим...

Вселявам се в листата

под твоите нозе...

Насред покоя златен

ти свише ме превзе!

И станах мъж всемирен

от фея покорен!

И всичко в мен замира

от този сладък плен!

Светът е свръх- чудесен!

Животът в транс блести...

Най- храмовата песен

запяхме АЗ и ТИ!

22.10.2021, 15 ч., петък, София - пия кафе в

в кафене "Кестена"...Паркът наоколое приказка с пъстър килим от есенна красота
и с птичи гласчета на деца...Идилия! И започвам да пиша,
подвластна на душевни видения, дошли навярно от минал живот...
петък=79=лотос.

Снимката е от днес в парка, на крачка от " Кестена"...Благодаря на сервитьорката!

---

Вятърът "зефир" довежда дъждът, а той пречиства душите ни.

:

1726. ЗАТУЙ СМЕ СИЛА, УДАРНО ИЗГРЯЛА!

 
Животът с патос движи колелото.
Прегазва честност, истини, копнежи...
Пак ни нападат сенките голготни,
пак кръстове кове студът им режещ!
И властват в много сънища кошмари,
доброто ръфат като бесни псета.
Прииждат хуни и тревоги стари.
Греховност властва в дните ни несретни.
Но ти и аз сме сила достолепна,
която с огън злите сили гони.
Духът небесен в нас така укрепна,
че с гръм стресира злото безпардонно!
Плътта ли?... Висшата любов я пази
с лъчи, по-остри от незрими саби.
Така да знаят наглите гавази -
омразата ги прави смешно слаби!
Не могат те небесно да обичат!
Граденото рушат душевно болни!
Щом сляпо следват свръх-продажна личност,
не стигат връх, а с ужас  рухват долу!
България се трудеше сърцато
сдоби се с образ нов чрез висши цели...
Разбрахте ли, деца на светлината -
победа ще достигнем с думи смели!
Затуй сме с дух велик обединени!
Затуй градим великото начало, 
заложено във българските гени!
Затуй сме сила, ударно изгряла!
Целта е вече да катурнем злото, 
което каля с гаври всичко светло!
Да  следваме гласа могъщ, защото
щом Той ни води, наше е калето!

3.10.2021, 16, 29ч., неделя!
Годишнината от обединението на двете Германии.
Бях в Берлин и видях зарята на това велико събитие  (1990г.).
В Посолството на България пих шампанско по този повод! 

1725. ДЕЦА СМЕ НА ПРОЗРЕНИЕ НЕБЕСНО...

ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ С МОЯ
ЗВЕЗДЕН ЛЮБИМ, С КОГОТО СМЕ ДВЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОЛОВИНИ НА ЕДНО ОГРОМНО ЗАРЕВО С ЧУДОТВОРНА СИЛА...ТРИТЕ ДНИ В ПЛОВДИВ ОТКЛЮЧИХА И В ДВАМА НИ СВРЪХ-МОЩНА СВЕТЛИНА...

НЕ ЗНАЯ ВСЕ ОЩЕ КОЙ Е ТОЙ, НО ЗНАМ, ЧЕ СКОРО МИСТЕРИЯТА ЩЕ БЪДЕ РАЗБУЛЕНА...

------
Отново съм в сладкарница "Неделя"...
отново  чаша супер-капучино
ме праща на безкрая до предела...
А всичко в мен блести във златно-синьо...
Очи небесни в спомените плуват...
С любов ги озарява нежна лира.
Добре, че има бял невидим Лувър,
та красоти екстазни да събира.
Там златорък Зограф платна извайва
със устрема на свойте светли чувства.
Не знам защо посочи ме Безкрая,
да съм зора за майстори изкусни.
Повярвайте за миг,  прекрасни мои,
от памтивек с всевечна жар ви светя.
Така облъчвам злоби и копои,
посявайки в душите чувства цветни.
При срещите ми с аури горещи,
излъчващи вибрации неземни,
лъчи поемах от църковни свещи
и с тях премахвах всяко мрачно бреме... 
Да, Микеланджело не живя помпозно,
но ваяше душевни катедрали.
Отдалечен от пагубната проза,
той в мраморите вля живот сакрален...
А Леонардовият дух-вселена
на скрития морал огря душата.
Чрез силата на мъдростта взривена
отключи в свръх-човека мисли святи.
Той с мъдрост сто енигми изрисува
и хиляди загадки ни остави....
Човек - програма бе... звезда във Лувър,
която свети в мрака като лава!
Програма ли е всяко древно тайнство?
Дете ли е на сила звездочела?
Най-висшите творби са тъй сияйни,
че ни преизпълват с безпределност!
Нирвана с Богородична омая
любов раздава сред пространства светли.
Щом вярваш във Твореца и в Безкрая,
в теб грейват най-безценните завети!
Сътворени сме от светлина- реликва!
Деца сме на прозрение небесно!
Затуй от нас лъчи вселенски бликат,
щом херувим във храм ни слави с песни...

28.09.2021, 18,17ч., вторник... 
София, в сладкарница "Неделя".
------

 

1724. ЖИВОТЪТ ДНЕС Е ЛУМНАЛА МАГИЯ...

Рано сутрин в един спящ парк в моя Пловдив...
---
Истинско мъртвило! Няма хора...

Паркът спи...В миг втурнах се навън...

Песен на камбани се преборва

със този масов и инатски сън.

Само кученце едно с каишка

ме погледна с утринни очи...

Двама старци учестено дишат -

миналото бистрят...Гняв личи...

А бодри струи хвърля шадраванът

и Пощата отсреща се диви...

Неделята с нов ритъм ще обхване

дори и мързеливите треви...

Небето блесна във лазурно синьо...

Един младеж педалите върти...

Дали ще видим някой с окарина,

приседнал пред олющени врати?

Едва ли... Миналото спи далече,

като змия под камък в летен ден...

Днес е животът със душа сърдечна
и някак си е свише озарен.

С такава точно мисия дошла съм -

кошмара минал хвърлям вдън- земи!

На всички будни пращам мисли ясни.

На всеки малък шепна: Порасни!

Животът днес е лумнала магия,

макар че й посягат изотзад.

Чрез зли прокоби искат да затрият

света огрян - възвишения свят.

Заразите си ги задръжте долу

в тъмницата на кухите души.

Израсналият свят е с мощна воля

и злобата ви с гръм ще разруши!

Помнете - казвам ви го във неделя -

не дърпайте прогреса ни назад!

По път закрилян всички сме поели,

загърбили червения ви ад!

С гласа на вечна младост ви говоря,

че вечен ще е новият ни свят!

Днес хората почти са звездни хора

и лесно ще се справят с Голиат!

Прокобният ви глас е карта бита,

така да знае всеки леден бяс!

Дойде денят и казвам ви в очите,

че с Кръст зачеркнах злото лично аз!

26.09.2021, 7,44ч. Пловдив.

1723. ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ...

 

Ето как небето чрез любовта ми към хората

прави добрини на спящия свят...
---
Скоро ще светне...

Будният град ще раздава

чаши с кафета,

но и усмивки за здраве.

Чакам лъчите,

дето ще припнат из парка.

Пак ще поскитам...

Пак ще съм слънчево ярка...

Гълъби бели

с мисъл в душите ще пусна.

С дух безпределен

ще извисявам изкуства...

Пловдивска стряха

с толкова жар ме зовеше...

Вече успяхме!

Днес ни е втората среща!

Днес всички тепета

обич ще вземат от мене.

Мисли най- светли

пращат им моите гени.

С БАХ-ови трели

тук ще омая земята.

С истини смели

ще й вградя сила свята.

ПЪЛДИН, ликувай -

вече си нова вселена!

Празник бленуван,

грей над души осланени!

Стига сте спали!

Нова епоха настъпи!

Златни спирали

будят в покоя ви тръпки!

Мои камбани,

чакам гласа ви вълшебен!

Чудото стана!

Почваме звезден молебен!

26.09.2021, 6, 48ч., неделя.
Пълдин е старото име на ДРЕВНИЯ Пловдив-
градът на тепетата /хълмовете/.