сряда, 1 август 2012 г.

1029. МОЛИТВА КЪМ СЛЪНЦЕТО.../5 ноември/



На златното ми СЛЪНЦЕ, 
което ме напътства с ЛЮБОВ!
----
КОЙ РАЗТЪРСИ МОЯТА ВСЕЛЕНА?
КОЙ МИ ШЕПНЕ ДА НЕ СЪМ УНИЛА?
ТИ ЛИ, СЛЪНЦЕ, ОТ ЛЮБОВ ВЗРИВЕНО,
МЕ ЗАРЕЖДАШ С НЕЧОВЕШКА СИЛА?
ТИ ЛИ МЕ НАКАРА ДА ПОВЯРВАМ,
ЧЕ В ПЛЪТТА НИ ВЕЧНОСТТА Я ИМА?
ТИ ЛИ ЖАРИШ ТИНЕСТИТЕ ЛАРВИ
НА ОМРАЗИТЕ СЪС МИСЛИ ЗИМНИ?
НАУЧЍ МЕ ОГНЕНО ДА ДИШАМ -
ИСКАМ ТВОЯТА СЪДБА ДА СЛЕДВАМ.
ИСКАМ, КАКТО ВСЕ МИ ШЕПНЕШ СКРИШОМ,

ВЕЧНО ДА СЪМ  ОБИЧ  СВЕТЛОГЛЕДА!
НАУЧЍ МЕ С ПЛАМ ДА ПОБЕЖДАВАМ
ВСЯКО ЗЛО, УБИВАЩО С ПРОКАЗИ!
НЕ ЖАДУВАМ ЗА ПАРИ И СЛАВА,
А ЗА СВЯТ, ОТ БЕСОВЕ ОПРАЗНЕН!
ИСКАМ ДА СЪМ ЛЮБОВТА ТИ СВЯТА,
ДЕТО ЯРОСТНО ПРЕСЛЕДВА МРАКА!
МЕЧ ДА СЪМ НА ПРАВДАТА В РЪКАТА,
ГРЪМ ВЪЗМЕЗДЕН ДА СЪМ, ДЪЛГО ЧАКАН!
ЧУВСТВАТА МИ  ПРЕВЪРНИ В ОГНЬОВЕ,
ДЕТО НЯМАТ МИЛОСТ КЪМ САДИСТИ!
ЗА ДЕЛА БОЖЕСТВЕНИ ГОТОВА,
ДА СЪМ РИЦАР НА ДОБРОТО ИСКАМ!...

КОЙ РАЗТЪРСИ МОЯТА ВСЕЛЕНА?
КОЙ МИ ШЕПНЕ ДА НЕ СЪМ УНИЛА?
ТИ ЛИ, СЛЪНЦЕ, ОТ ЛЮБОВ ВЗРИВЕНО,
ВЛИВАШ В МЕНЕ СВОЙТА ЗВЕЗДНА СИЛА?


5.11.2012.

------

Няма коментари:

Публикуване на коментар