1042. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ ТЕ ИМА! /9 декември/

---------------АСПРОВАЛТА,ГЪРЦИЯ, ЛЯТО 2012----------------

На теб, рицаря на светлината!
----
ЗАМАЯНА, РАЗНЕЖЕНА, ЛЪЧИСТА -
ТАКАВА СЪМ, ЗАЩОТО СИ ДО МЕНЕ!
ОТ МОЯ ОГНЕН ДУХ ИЗВИРАТ МИСЛИ,
КОИТО С ТВОЙТА ЖАР СА ЗАРЕДЕНИ.

И ИСКАМ С ЛУДА СТРАСТ ДА СЕ ПРОВИКНА,
ТАКА ЧЕ РАДОСТТА МИ ДА ОТЕКНЕ
НАД ПЛАНИНИТЕ - СИНИ, ЗВЕЗДОЛИКИ,
БЕЛЯЗАНИ С БОЖЕСТВЕНИ ПЪТЕКИ.

ЗАМАЯНА...РАЗИСКРЕНА...И ТВОЯ!...
ДАЛИ Е СЪН? МИРАЖ ЛИ СИ - КАЖИ МИ?...
МАКАР ДА СТИХНА НА ТЪГАТА ВОЯ,
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ ТЕ ИМА!

ЗА ТЕБЕ ВСИЧКО, ВСИЧКО ЩЕ НАПРАВЯ!
И ВРЪХ СТОЛЕТЕН МОГА ДА ИЗМЕСТЯ...
АКО ПОИСКАШ, ЩЕ ПРОБУДЯ ЛАВА
В СЪРЦЕТО НА ПОМПЕЕВАТА ЕСЕН...

И ЩЕ НАКАРАМ МРАКА ДА ПОВЯРВА,
ЧЕ ПЪТЯТ НИ Е ПЪТ БОГОПОСОЧЕН.
ОТТУК НАТАТЪК - КРАЙ НА МРАКА-ВАРВАР!
НА СВЕТЛИНАТА ПРАЗНИКЪТ ЗАПОЧНА!

9.12.2006, 23ч.30мин.