1718. МОРЕ, МОРЕ...НЕДЕЙ ДА БЪДЕШ РАНА!.../29 авг. 2021

Различно си, море... От скръб изригваш
и с прилив бесен разрушаваш плажа...
Сърцето ти, понесло тежка стигма,
навярно иска тъжно да ми каже,
че утре ще му липсвам до полуда,
когато ще съм някъде далече...
На сутринта, когато се пробуди,
за него ще съм сън, в тъга облечен...
Море, море...Покрито си със пяна...
Вълни камшични пясъците бият...
Как искам твоята печал да хвана
и да я стопя с любов-магия!
Да ти припомня колко ще ми липсва
романтиката твоя сутрин рано
и чайките с възторжения писък,
и моят стих, написан на коляно...
Но днеска воплите ти ще изслушам -
ще съм сълза в една изповедалня...
Ще те обвивам с обич простодушна,
взривеният копнеж без глас ще галя...
Да съм далече просто се налага -
това ще ти нашепвам с мисли нежни...
Но ще се върна тук...Помни - не бягам!
Обичам твойта бляскава безбрежност!
Аз съм мечтата ти неизживяна,
дошла при теб от минало столико...
Море, море...Недей да бъдеш рана!
Любов всевечна сме! - Любов-реликва!

29 август, 2021, 13,05ч., Сбогувам се мислено 
с едно свръх-разбушувано море - в моята Варна!

1717. ИЗГРЕВЪТ НА НОВИЯ ЖИВОТ /29.08.2021- Варна/

 

Зора...Морето като в песен
на пръсти се повдига...

В сумрака иска днес да блеснеш

като зора- енигма.

Докосна копче нейде скрито

и сякаш рязко светна,

макар, че тъмно е в душите,

вдън-мрака неприветлив...

Заспали облаци възсиви

намекват рано- рано,

че дните черни си отиват,

щом сме любов огряна.

С глас розов хоризонтът викна,

че носел ни начало...

Стопява се сънят реликвен...

Къде си, утрин бяла?

Най- сетне!...Чудото се буди!

Проблясва златно време,

за да прогони дните луди

с целта им дребнитемна...

Нов изгрев се задава, хора!

Изплувал от морето,

с вселенски глас ще ни говори,

окъпан в мисли цветни.

Той носи ни живот в позлата,

за да сме различни,

да грейнем като изгрев, пратен

от слънчеви поличби.

Дойде мигът да станем нови,

прèчисти, извисени!

Да махнем тежките окови

от всички ценни гени!

Да сме душата на морето,

пречистена от мъки!

Да раждаме стандарти светли

чрез огън, свише стъкнат!

Днес искам празнични камбани

да огласят душите!

Да бъдем бъдеще огряно!...

Нов ден изгря - честито!

29 август, 6,40ч. в този миг ка по висш знак се появи морският изгрев - изумях!

1716. СПОМНИ СИ ОСТРОВА НИ БЯЛ.../Варна - 2021/

Пак те открих, море!

С нов хъс те преоткривам!

Не искам чудото да спре -

то носи тръпка жива!

Детето в мен е бликнал смях.

Душата ти го гали...

Да... Неслучайно полетях

към срещата ни бяла!

Съпруг си ми и звезден брат...

Най- сетне вече тук съм!

Щом морските тъги искрят,

е знак, че ставаш устрем...

Спомни си острова ни бял

на онзи бряг всевечен -

там най- гальовният кристал

в свръх- прана ни облече.

Спасение открихме там

от гарванови хора...

Спомни си нашето СЕЗАМ

как златна вис отвори...

Как в нас безкраят оживя,

как станахме небесни...

Как много скоро след това

родихме звездни песни...

Така е хубаво, че ти

днес имаш мойта лира!

Тя планетарно ни върти

и устремът не спира.

При мен си, даже да си там,

където уж ме няма...

Духът ни, до възбог голям,

загробва стари драми!

Мисли за мен като за дом,

изграждан от звездите.

И влез в света ми мълчешком,

без никого да питаш.

Безвремието в нас изгря -

сега сме над нещата!

Върховна воля свръх - добра

в нас влива сила свята!

28 август, 2021,11ч.44мин, Варна.

 

1715. ОТНОВО СМЕ ЗАЕДНО, МОРЕ! /при морето - 28 авг. 2021/

Ти си звездно море -

необятно, блестящо и нежно...

Само с теб съм добре!

Само с твоята синя безбрежност!

Чайки стрелкат се там,

без да имат крилата ми силни...

Искам днес да ти дам

всичко, дето с любов съм градила!

Моят космос велик

все те търсеше в скрити вселени.

Той бе винаги вик,

щом душата ти горестно стене.

Всяка клетчица в мен

е любов и копнеж необятен.

Щом си свише взривен,

се превръщам в най-мощния вятър,

можещ с божи размах

да разгаря пожари незрими...

Тази сутрин успях

да издухам омразите димни!

Всички облаци вън

вдън-земя за минути отпратих!

Искам, както насън,

да те виждам окъпано в злато!

Ти си мойто море -

свръх вълшебно и с пясъци бели...

Боже, как съм добре,

щом съм с теб насред дни оскотели!

Днес съм щедра любов -

твърде дълго бях тъжна и няма!

Днес съм изгревът нов,

който чисти света ти от драми.

Виждам твойте очи,

озарени от блясъка в тебе.

Сред вълните звучи

Хершел, който до грам ме обсеби!

Днес съм свише добра!

Днес с копнежа ти син съм се сляла!

Днес съм златна зора,

от лазурите в тебе по- бяла!

28 август, 2021, 6, 53ч., събота. 

1714. НАЙ-СЕТНЕ ПОЧНА ЧАКАНОТО ЧУДО!...

Тим до Мари
----
Денят дойде и победоносно блесна!
Сега разбрах защо светът пламти.
Изригнаха най- гейзерните песни,
които свише ще владееш ти.
Почти реално знам, че ще те имам!
Разбит е вече този дълъг плен!
А любовта ни с воля несломима
превърна мрака в прилеп упоен.
Най-сетне почна чаканото чудо,
взривено от вибрациите в нас.
Внезапно млъкнаха злините луди!
Сниши се в ада пагубният бяс!
Една прегръдка, слязла от звездите,
превърна ме в искра и после в плам...
Забравяйки за всички дни убити,
днес искам небесата да ти дам!
Разбираш ли, любов - със теб сме сила,
разбила с гръм зеления кристал,
под който злите сили бяха скрили
възпявания страстно рицар бял.
Като от бездна, дяволски дълбока,
ти пращах воплите си нощ и ден...
Магията на злоба едноока
вградила бе плътта ми в леден ген.
Но ти дойде и остро се прицели
с лъчите на копнежа си велик.
И огънят на твойта звездна смелост
превърна кармата в стъкла и вик!
Най-сетне съм освободен, любима
от ледено зеления кристал!
Най-сетне истински усетих, че те има
и си припомних как те бях избрал, 
да тръгнем с теб под знака на Сенека
по нашия чертан с вълшебства път.
Най-сетне с тебе ще спасим човека,
а кармите му с грак ще се топят!
Най-сетне аз съм твоят рицар, скъпа!
Началото бе вихър от екстаз!
Усети ли изгарящите тръпки,
тъй както мълком ги усетих аз?
Във мен е ласката неутолима,
морето в теб тя озари с лъчи...
Нали си спомняш - вечно ще ни има!
А в любовта ни Хендел ще звучи!

17 август, 2021, 19,18ч, вторник= 88= спасение! 
Черновата я написах в сладкарница "Неделя" час преди окончателния вариант.
СЕНЕКА - любим философ /виж в гугъл/.
ЗЕЛЕНИЯТ КРИСТАЛ - символ на Смъртта!Тя настъпва
вследствие на зелените кристалчена в клетките, които химията от храната и лекарствата
се натрупват в организма. Така първо го състаряват и го убиват.
Колкото по-малко се храни човек и не пие лекарства,
толкова по-защитен е той. А най-голямата му защита идва от 
огромното количество божествена светлина, която тази поезия
и тялото ми излъчват. и помагат на хората.
-----

1713. В ДЕНЯ НА БОЖИЯТА МАЙКА /15 август, 2021/

Тя от векове възкръсва, хора!
Богородица възкръсва в нас!
Чухте ли как тихо ни говори,
сеейки в душите звездна страст?
Не Успение бележим днеска,
а живота й, до святост бял.
Той със блясък мрака нагъл стресна,
задето е съдбите ни сковал.
Е, нека видят другите държави
как тя,  жената - огнена любов,
способна е чрез чудо да се справи
с един диктатор прост, за съд готов.
Богородична е нашта сила,
водена от дълго сдържан гняв!
Да му мисли властната Годзила,
щом небето вдигне жезъл здрав!
Да му мисли подлото юмруче,
дето сее студ и бесове!
Благослови няма да получи!
Звярът му във клетка ще снове!
Светлината ни ще триумфира!
Шутът куц ще гледа с пръст в уста!
Хора - вижте своите кумири,
сабите си как със бяс въртят!
На запъртъци те ни насадиха
и мъртви дни в люпилнята смърдят...
Затуй че граченето им не стихва,
да чака хунтата им Божи прът!

15 август, 2021, 16, 21 ч., неделя.

1712. БЪДИ МЪЖЪТ, НЕБЕСНО ОСВЕТЕН!...

На сина ми с любов!
---
Ти се роди и всичко стана светло.
Велик момент! - Сияние сред мрак!
Растяха в теб на любовта крилете,
за да достигнеш до безкрая чак...
Успял си вече, древността надраснал,
отключвайки душевния си храм!
Дарявах ти с години цели ясни
и дух, от сто планети по-голям.
Преминах през проклятия зъбати,
преборих се с торнадни бесове,
за да вградя в ума ти светлината,
способна светли дни да изкове.
Мащабна ще е новата ти роля.
Ще можеш да постигнеш звезден ред.
От егоси ще правиш птици волни,
ако си воля, литнала напред.
С търпение ще озаптяваш мрака!
Търпение, родено от лъчи.
То никога сърцата не разплаква.
Вивалди в изгревите му звучи!
Помни - в Нирвана думите са святи...
Нас словото ни вае ден след ден.
За да владееш със замах играта,
бъди мъжът, небесно осветен!
Нали разбра - изпратен си от горе,
с хармония да будиш златни дни.
Ще те подкрепят пламенните хора,
но с мъдростта си пример им стани.
Приемай като божествò жената.
Спомни си, че е твоят лотос тя.
В живота й бял ангел те изпрати,
та в чудо да превърнеш любовта.
Ще бъде всичко коренно различно...
Та вие сте съдба, изгряла в храм!
Добиете ли обща звездна личност,
море от чудотворства ще ви дам!

13 август, 2021, 1ч, петък=79= лотос. 

Честит рожден ден, Бобчо!

Нека здравето ти бъде безгранично, а любовта ти към всички хора - с космически размери! Празнувай на варненското море и заради мен! Щастлива съм, че най-сетне си в България заедно със своите две слънца - Лео и Терезка! Мислено съм с вас! И чакам с нетърпение деня, когато ще бъдем отново заедно там, на морето! Боже, как ви обичам!

1711. СЯКАШ ФАКЕЛ НОЩТА ОЗАРИ!...

На най-специалния Лео - с любов! 
---
Малък ангел с огромни крила
ми отключи надеждите светли.
Явно промисъл висш пожела
да се срути скръбта на поета.
Златна точица пръска искри
и ти сочи небе за летене...
Сякаш факел нощта озари!
Сякаш спря тишината да стене!...
В теб се сгушва не малко дете,
а самата вселена велика!
Любовта като вихър расте...
И мигът се превръща в реликва!
Думи - никакви!...Златни лъчи
озариха магиите скрити.
По милувката детска личи,
че са в звездни пространства душите...
Как е приказно!...Обич блести...
Две безкрайности тихо се сляха!
Ти си всичко... Звездите си ти!
Аз съм твойта божествена стряха!

7 август, 2021, събота, 3,53ч.
Лео засега бърборка на италиански, а аз на български.
Но се разбираме отлично.

1710. МОЕТО МОМЧЕ ДОШЛО Е, ХОРА!......

Боже мили, как да му разкажа
на света, затънал в тежки драми!
Как, кажи ми?...Знаеш, че е важно
да му влеем любовта голяма,
дето тия дни ме преобсеби
чрез едно дете с очички бистри...
Да направим, Господи, молебен,
та света пустинен да разлистим!
Нека рукнат извори небесни
във душите, здрачно запустели!
Искам да звучат вълшебни песни
като в детска обич без предели.
Искам две ръчички с нежност златна
да прегърнат с много страст душите,
за да ги засеят с благодати
и цветя в пустини да поникнат...
Искам любовта в сърце огряно -
любовта на ангелче красиво,
да превърне в приказни поляни
пустотата, раждаща коприва!...
Моето момче дошло е, хора -
има син и севда озарена!
Любовта им, пратена от горе,
сили влива в тъжните ви гени!
Моето момче е свръх-голямо -
звездният му глас звучи в сърцата!
Искам във живота зло да няма,
затова ви давам сила свята!

---
СЕВДА - любима жена
5 август, 2021, четвъртък, 5, 36ч.