понеделник, 30 август 2021 г.

1716. СПОМНИ СИ ОСТРОВА НИ БЯЛ.../Варна - 2021/

Пак те открих, море!
С нов хъс те преоткривам!
Не искам чудото да спре -
то носи тръпка жива!
Детето в мен е бликнал смях.
Душата ти го гали...
Да... Неслучайно полетях
към срещата ни бяла!
Съпруг си ми и звезден брат...
Най- сетне вече тук съм!
Щом морските тъги искрят,
е знак, че ставаш устрем...
Спомни си острова ни бял
на онзи бряг всевечен -
там най- гальовният кристал
в свръх- прана ни облече.
Спасение открихме там
от гарванови хора...
Спомни си нашето СЕЗАМ
как златна вис отвори...
Как в нас безкраят оживя,
как станахме небесни...
Как много скоро след това
родихме звездни песни...
Така е хубаво, че ти
днес имаш мойта лира!
Тя планетарно ни върти
и устремът не спира.
При мен си, даже да си там,
където уж ме няма...
Духът ни, до възбог голям,
загробва стари драми!
Мисли за мен като за дом,
изграждан от звездите.
И влез в света ми мълчешком,
без никого да питаш.
Безвремието в нас изгря -
сега сме над нещата!
Върховна воля свръх - добра
в нас влива сила свята!
28 август, 2021,11ч.44мин, Варна.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар