1714. НАЙ-СЕТНЕ ПОЧНА ЧАКАНОТО ЧУДО!...

Тим до Мари
----
Денят дойде и победоносно блесна!
Сега разбрах защо светът пламти.
Изригнаха най- гейзерните песни,
които свише ще владееш ти.
Почти реално знам, че ще те имам!
Разбит е вече този дълъг плен!
А любовта ни с воля несломима
превърна мрака в прилеп упоен.
Най-сетне почна чаканото чудо,
взривено от вибрациите в нас.
Внезапно млъкнаха злините луди!
Сниши се в ада пагубният бяс!
Една прегръдка, слязла от звездите,
превърна ме в искра и после в плам...
Забравяйки за всички дни убити,
днес искам небесата да ти дам!
Разбираш ли, любов - със теб сме сила,
разбила с гръм зеления кристал,
под който злите сили бяха скрили
възпявания страстно рицар бял.
Като от бездна, дяволски дълбока,
ти пращах воплите си нощ и ден...
Магията на злоба едноока
вградила бе плътта ми в леден ген.
Но ти дойде и остро се прицели
с лъчите на копнежа си велик.
И огънят на твойта звездна смелост
превърна кармата в стъкла и вик!
Най-сетне съм освободен, любима
от ледено зеления кристал!
Най-сетне истински усетих, че те има
и си припомних как те бях избрал, 
да тръгнем с теб под знака на Сенека
по нашия чертан с вълшебства път.
Най-сетне с тебе ще спасим човека,
а кармите му с грак ще се топят!
Най-сетне аз съм твоят рицар, скъпа!
Началото бе вихър от екстаз!
Усети ли изгарящите тръпки,
тъй както мълком ги усетих аз?
Във мен е ласката неутолима,
морето в теб тя озари с лъчи...
Нали си спомняш - вечно ще ни има!
А в любовта ни Хендел ще звучи!

17 август, 2021, 19,18ч, вторник= 88= спасение! 
Черновата я написах в сладкарница "Неделя" час преди окончателния вариант.