1718. МОРЕ, МОРЕ...НЕДЕЙ ДА БЪДЕШ РАНА!.../29 авг. 2021

Различно си, море... От скръб изригваш
и с прилив бесен разрушаваш плажа...
Сърцето ти, понесло тежка стигма,
навярно иска тъжно да ми каже,
че утре ще му липсвам до полуда,
когато ще съм някъде далече...
На сутринта, когато се пробуди,
за него ще съм сън, в тъга облечен...
Море, море...Покрито си със пяна...
Вълни камшични пясъците бият...
Как искам твоята печал да хвана
и да я стопя с любов-магия!
Да ти припомня колко ще ми липсва
романтиката твоя сутрин рано
и чайките с възторжения писък,
и моят стих, написан на коляно...
Но днеска воплите ти ще изслушам -
ще съм сълза в една изповедалня...
Ще те обвивам с обич простодушна,
взривеният копнеж без глас ще галя...
Да съм далече просто се налага -
това ще ти нашепвам с мисли нежни...
Но ще се върна тук...Помни - не бягам!
Обичам твойта бляскава безбрежност!
Аз съм мечтата ти неизживяна,
дошла при теб от минало столико...
Море, море...Недей да бъдеш рана!
Любов всевечна сме! - Любов-реликва!

29 август, 2021, 13,05ч., Сбогувам се мислено 
с едно свръх-разбушувано море - в моята Варна!