1717. ИЗГРЕВЪТ НА НОВИЯ ЖИВОТ /29.08.2021- Варна/

 

Зора...Морето като в песен
на пръсти се повдига...

В сумрака иска днес да блеснеш

като зора- енигма.

Докосна копче нейде скрито

и сякаш рязко светна,

макар, че тъмно е в душите,

вдън-мрака неприветлив...

Заспали облаци възсиви

намекват рано- рано,

че дните черни си отиват,

щом сме любов огряна.

С глас розов хоризонтът викна,

че носел ни начало...

Стопява се сънят реликвен...

Къде си, утрин бяла?

Най- сетне!...Чудото се буди!

Проблясва златно време,

за да прогони дните луди

с целта им дребнитемна...

Нов изгрев се задава, хора!

Изплувал от морето,

с вселенски глас ще ни говори,

окъпан в мисли цветни.

Той носи ни живот в позлата,

за да сме различни,

да грейнем като изгрев, пратен

от слънчеви поличби.

Дойде мигът да станем нови,

прèчисти, извисени!

Да махнем тежките окови

от всички ценни гени!

Да сме душата на морето,

пречистена от мъки!

Да раждаме стандарти светли

чрез огън, свише стъкнат!

Днес искам празнични камбани

да огласят душите!

Да бъдем бъдеще огряно!...

Нов ден изгря - честито!

29 август, 6,40ч. в този миг ка по висш знак се появи морският изгрев - изумях!