1711. СЯКАШ ФАКЕЛ НОЩТА ОЗАРИ!...

На най-специалния Лео - с любов! 
---
Малък ангел с огромни крила
ми отключи надеждите светли.
Явно промисъл висш пожела
да се срути скръбта на поета.
Златна точица пръска искри
и ти сочи небе за летене...
Сякаш факел нощта озари!
Сякаш спря тишината да стене!...
В теб се сгушва не малко дете,
а самата вселена велика!
Любовта като вихър расте...
И мигът се превръща в реликва!
Думи - никакви!...Златни лъчи
озариха магиите скрити.
По милувката детска личи,
че са в звездни пространства душите...
Как е приказно!...Обич блести...
Две безкрайности тихо се сляха!
Ти си всичко... Звездите си ти!
Аз съм твойта божествена стряха!

7 август, 2021, събота, 3,53ч.
Лео засега бърборка на италиански, а аз на български.
Но се разбираме отлично.