неделя, 1 юни 2014 г.
1321. ПИСМО ДО ТЕБ.../2 юни/ /из ръкописа на книга за моя живот/
ПИСМО ДО ТЕБ
Здравей.
Искам да ти разкажа някои неща, за да разбереш как точно неутрализирам товара ти от разстояние. Всъщност не аз, а небето го прави чрез мен. То използва като енергиен канал хората със силен дух и така помага на всички останали. За да ставам все по-силна, освободена от разни негативни "наслоения" и за да се превръщам в едно огнено кълбо с голяма интензивност на излъчването си, от над 20 години периодически провеждам пълен глад. Стигнала съм до 3- месечно гладуване, а и повече понякога. В месеците, когато не приемам никаква храна /вече не използвам кафета/ , не спирам да работя с тялото си. Изследвана съм в чужбина като феномен и е доказано, че пръстите ми са "огнени". С тях разграждам огромните негативни енергии - ледени потоци, постъпващи в плътта ми от химизираните храни, от роднини, от познати или от ежедневните ми контакти извън моя дом, както и от срещите ми със света чрез Фейсбук. Имам дарбата да превръщам болестотворните ледени енергийни излъчвания в здравословни потоци от фотони - частиците на светлината, наречени ЖИВА ВОДА. Способностите ми са доказани с апаратурата на специален научен екип, а и практически през годините ги потвърждават чудесата, които съм правила и правя за премахване на неизлечими болести и дефекти по тялото.
С една дума складирам в себе си негативния потенциал и го преобразувам в позитивен енергиен поток, който непрекъснато тече от мен към всички тела в България и извън нея. За канал на тази чудотворна светлина служат цифрите на имената, на рождените дати и всички възможни цифри на хората. По този начин около плътта им се образува непрекъснато нарастващ невидим огнен слой. В неговите "пламъци" започват да горят и да се разпадат БЕСОВЕТЕ, дето са обладали нашите съвременници. А в пространството от тях излиза студ, променящ климатичните условия в дадени моменти от живота ни. В резултат на работата, която вършат най-духовните хора на планетата, след време човешката агресия става все по-озаптена, характерите се укротяват и спират да бъдат опасно свирепи в нападенията си срещу добронамерените и мъдри земни жители.
По повод на дарбата ми моите приятели от Берлин, притежаващи различни целебни способности, ме зарадваха с една своя констатация преди време. Тъй като те периодически многократно са се срещали на световни форуми с лечители от цял свят и тъй като ги лекувах тях самите при нужда, стигнаха до извода, че моят метод на работа с болни никой друг на тая планета не го владее - било практика от древен Тибет, която превръща телата на най-светлите личности във вечно здрави тела. Било практика, която разгражда студоносните частици натрупани в костната система, причиняващи болести, злобни изблици, различни трагедии, състаряване и смърт. Тук да вмъкна, че никога не избухвам, нито имам в себе си омраза, нито пък боледувам - защото държа в подчинение негативните енергии, причиняващи тези състояния. По-силна съм от тях и ги разграждам. Ще дойдат времена, когато всички зли сили в света ще бъдат обхванати от паника и това ще е причина да се стигне до всякакви кризи. Но няма страшно. Защото след това животът ще се обнови, ще стане живот от нов тип, изчистен от злото и извисен до най-високите духовни предели.
Тъй като в момента съм вече особено силна като излъчване, реших да ти звънна на 30 май, когато си разменихме няколко приказки, докато ти беше в една доста наелектризирана среда. Около теб гъмжаха бесовете на всички властолюбци, дето ни доведоха държавата до това дередже. Моята интуиция ми внуши да ти се обадя точно в оня момент и аз светкавично послушах съвета ù - а интуицията това е светлината на Бог вътре в нас.
Чрез този съвсем кратък разговор с теб поех доста стабилна доза от складирания в тялото ти негативен потенциал, дето си го събирал по време на контактите ти със света. Впрочем, докато траеше връзката ни по телефона, поемах с всяка своя клетка от студоносното излъчване и на цялата тази изнервена среда около теб. Усещането ми беше сякаш леден вихър нахлу в мен... До тук по отношение на 30 май, петък.
Сега нещо друго. За да стана много силна през този важен за страната ни период, период на протести и на смъртоносна криза в политиката, се наложи да се отдалеча от някои особи, с чието ледено излъчване работя от много време. Но не ме разбирай криво - аз съм им благодарна и винаги ще им помагам от разстояние, защото техният гигантски "студ", който трябваше да преобразувам в "огън", ме направи много силна през годините. Та един от тези мои близки хора, който имаше доста голямо самочувствие, си позволяваше в мое присъствие да те ругае, псува и клеветничи по най-отвратителен начин, преизпълнен с дива омраза. Цели 9 години съм работила със съскащите бесове в тялото му. И точно на рождения му ден, 16 октомври /скоро разбрах, че това е рождения ден и на Капута/ , окончателно се отдалечих от него. Почувствах се освободена от вериги. Сякаш гейзер от титанични светли сили изригна в мен и започнах много по-пълноценно да помагам от разстояние на най-добродетелните българи, атакувани яростно от кого ли не.
Исках на всяка цена да ти разкажа за тези неща, защото истината е мощен източник на жизнени сили, на светлина, която отключва позитивния потенциал на собствените ти гени - така човек става все по-силен в битките, които е принуден да води.
Ще обобщя дотук - колкото студоносният товар на добродетелния човек е по-голям, толкова в по-мощна позитивна енергия се преобразува той. Светлината на духовните хора е невидима за очите, но притежава невероятни възможности за въздействие върху "зверовете", с които контактуваме ежедневно. Тази светлина с хипнотичната си сила започва да укротява яростните изблици на някои луднали психики точно като с магическа пръчка. Ето, успяхме да взривим имиджа на всеизвестния Болен Лидеров и той се сгромоляса от върха на своята измислена кула, където се беше изкатерил с помощта на словоблудството си . Сега вече е господин Никой, за ужас на руските му покровители.
За да не съм голословна и за да се убедиш в хипнотичните възможности на светлината в телата на най-духовните сред нас, ето ти един пример от моя живот.
Наложи се да бъда две години в Германия, за да лекувам хора и практически да видя как се развива и нараства моята невероятна дарба. От посолството, където живях известно време, ми осигуряваха болни, които лекувах безплатно. В същото време правех сеанси на всички дипломати, на жените и децата им, дори на семейството на Никола Боров и на посланик Междуречки в техните резиденции /вземаха ме и ме връщаха у дома с лимузини/. Благодарение на тия мои контакти с болните, ставах все по-силна и по-силна като излъчване. Няма да разказвам за това, че правех разтоварващи сеанси на милионера Зографски и на дъщеря му, както и на много видни други личности по онова време в Западен Берлин. Ще ти разкажа само за една случка от периода, когато реших, че ще правя обход на Германия на автостоп, което продължи
10-ина дни. Един-два пъти спах за по час-два по мазета /там доста от мазетата тогава бяха отключени/, защото в тях негативните излъчвания са невероятно силни и аз като "прахосмукачка" ги поемах в себе си. Но обикновено нощем се закотвях в някое кафене и си попълвах дневника, което ми служеше като параван, докато работя с излъчванията на околните тела.
Та веднъж влязох в едно денонощно кафене в Бон. И докато пишех в тетрадката си за всичко, което съм преживяла през деня, в заведението нахлу с диви крясъци една тайфа от агресивни татуирани млади мъже, на които им личеше, че са пияни или дрогирани.. Седнаха до бара, а по едно време най-шумният от тях, може би тарторът, се надигна и заплашително тръгна към моята масичка, където невъзмутимо си попълвах дневника. Онзи врещеше нещо, блещеше ми се и безцеремонно се стовари на стола до мен в позата на бабаит, който нахално ми хвана брадичката, гледайки ме в упор, като си кривеше грозната физиономия и ми говореше заплашително. От тази агресия не изпитах никакъв страх. Който притежава огромна позитивна енергия, никога и от нищо не се страхува. Сега ще разбереш защо. Гледах го спокойно и леко усмихната, докато неговите приятели шумно го аплодираха и го насърчаваха. Аз му заговорих на български като му обясних с много топъл майчински глас, че бъкел не разбирам от тия негови немски плещиници, ами я да спре и да ме изслуша, че имам нещо важно да му прочета. Той ме погледна доста ококорено и смаяно. А пък аз продължих да говоря, потупвайки го свойски по ръката:
- Я се виж, какво голямо момче си...Но сигурно обичаш да ти четат приказки, нали? Етоооо... сега ще ти прочета много интересни неща, дето никъде другаде няма да ги чуеш. Това е моят дневниииик... слушай сега и се учи...Тук съм описала преживяванията си напоследък в твоята Германия.
И започнах да чета така, както бих чела на сина си. Младежът объркано се огледа, завъртя се неловко на стола, хилейки се глупаво, после се подпря удобно на масата и ме гледаше като послушно кученце. Слушаше много внимателно, макар че бъкел не разбираше. Неговите приятели също утихнаха. Както четях, забелязах, че моят слушател бе заспал и даже похъркваше. Продължих още известно време да изливам словесни потоци, може би час, като дори прекъсвах, за да си редактирам грешчици в текста, после станах, прибрах си тетрадката в сакчето, потупах го по рамото с думите: "Аз си тръгвам, приятел.Беше ми приятно да се запознаем"...Той се сепна, гледайки ме учудено със зачервените си от съня очи и дори не отговори на моето "чао". Казах и на зяпналите от удивление негови авери "чао" и си излязох. Бях укротила бесовете в телата им чрез огнената и хипнотична сила на истините от моя дневник. Истини, които изговарях спокойно, без нерви, без грам-нападателен тон. Чувствах се победител в поредната ми битка със злото, потъвайки в свежия въздух на утрото, което ми се усмихваше свойски навън.
Ето, точно това ще се случи и с твоите противници в един прекрасен ден - бесовете им ще се почувстват омаломощени и завинаги овладяни от силата на светлината в теб, стига да не си изтърваваш нервите. Това време наближава с много бързи темпове. Вече го усещаш, нали?
Чао.
Приятелски поздрав с уважение:
Мари Хигелс
2 юни, 2014, понеделник.
вторник, 13 май 2014 г.
1320. УТРИННА ЗВЕЗДА /14.05.2014/
На малката Зорничка - с обич!
------
Рано ранило Зорниче,
нашето златно момиче...
С лъчите си нежно говори
и буди заспалите хора.
Разказва им за небето,
което във розово свети,
как нощните облаци гони
без прошка и без поклони.
Та да е утрото ясно,
а птичите песни - страстни.
Да цъфне здравец в душите,
да рукнат извори скрити.
Да грейнат слънца възродени,
да живнат угрижени гени...
Сполай ти, Зорнице небесна,
че караш живота да блесне,
че твоята искреност свята
дарява любов на Земята.
14.05.2014, 5ч.,сряда.
ЧЕТИРИНАЙСТИ /155/ МАЙ/24/ =155+24=179
179=ХРИСТОС +ЛЮБОВ
179=МАРИЯ+ ВЕЧНА ЛЮБОВ
179= СЛЪНЦЕ + ЛОТОС /лотосът е символ за Бог/
Зорница Георгиева Ангелова = 208= Бойко Методиев Борисов
208= Исус+ небесна светлина
208= Божият Син + Дева Мария
---
ВЕНЕРА, която е планетата на любовта, сутрин рано грее като най-ярката звезда на небосвода и се нарича Зорница /Денница/.
Венера е италийска богиня на пролетта, а по-късно — на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна. Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур).
В Гърция богинята на любовта не се нарича Венера, а Афродита.
Рано ранило Зорниче,
нашето златно момиче...
С лъчите си нежно говори
и буди заспалите хора.
Разказва им за небето,
което във розово свети,
как нощните облаци гони
без прошка и без поклони.
Та да е утрото ясно,
а птичите песни - страстни.
Да цъфне здравец в душите,
да рукнат извори скрити.
Да грейнат слънца възродени,
да живнат угрижени гени...
Сполай ти, Зорнице небесна,
че караш живота да блесне,
че твоята искреност свята
дарява любов на Земята.
14.05.2014, 5ч.,сряда.
ЧЕТИРИНАЙСТИ /155/ МАЙ/24/ =155+24=179
179=ХРИСТОС +ЛЮБОВ
179=МАРИЯ+ ВЕЧНА ЛЮБОВ
179= СЛЪНЦЕ + ЛОТОС /лотосът е символ за Бог/
Зорница Георгиева Ангелова = 208= Бойко Методиев Борисов
208= Исус+ небесна светлина
208= Божият Син + Дева Мария
---
ВЕНЕРА, която е планетата на любовта, сутрин рано грее като най-ярката звезда на небосвода и се нарича Зорница /Денница/.
Венера е италийска богиня на пролетта, а по-късно — на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна. Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур).
В Гърция богинята на любовта не се нарича Венера, а Афродита.
1319. ГМО-ОРГАНИЗМИТЕ И МУТАНТИТЕ ИЗЛЪЧВАТ ОПАСЕН ЗА ЖИВОТА СТУД
Мари Хигелс:
ЛЮБОВ...ДУШЕВНА КРАСОТА...ХАРМОНИЯ... - безценни добродетели!
Там, където властват парите, се стига до ГМО с неговите изродени присъствия в живота, които излъчват нездравословни енергийни потоци, убиващи телата на хората. За съжаление този процес се разраства като лавина... Казах го тактично, за да не се засегне някой, който не иска и не иска да чуе зова на друг някой за ценностната система в днешно време, която е в тотален колапс при всички нации, обладани от демона на ПАРИТЕ и от масовия стремеж към лукс, към суетни изяви, изритващи зад борда духовните качества на индивида.
Знаете ли, че СУЕТАТА е смъртен грях? Огромният талант, талантът-месия, не се интересува от пишман-конкурсите и от изяви, които целят трупането на богатства. Духовният човек чрез своя богопосочен талант те възнася до седмото небе, завладява сърцата на всички с посланията си, независимо на коя сцена пее /или свири/. Песните му разтърсват, чувстваш се омаян и щастлив, докато ги слушаш. Но за тази цел той трябва да носи божествената светлина в себе си, за да има какво да внушава на света, оформяйки добродетелите на публиката чрез чудотворното си излъчване. Най-ценните от тези добродетели са: ЛЮБОВ, ДУШЕВНА КРАСОТА И ХАРМОНИЯ МЕЖДУ ФИЗИКА, ДУША И ДУХ.
Знаете ли, че един организъм, който е ГМО, излъчва студ и разболява околните, колкото и съблазни да предлага той? Напоследък виждаме не само хора със сбъркани ГМО-психики, но виждаме по фейсбук публикации на много красиви черни и всякакви други изчянчени цветя, създадени от генното инженерство на злото - цветя без ухание, без позитивно излъчване, а само с външна красота, която е източник на ледена смъртоносна енергия, опасна за здравето и за живота. Има си хора, които ги харесват, има си хора, които ръкопляскат и се наслаждават на Азис, но аз определено не съм сред тях.Само че не ги осъждам на смърт - коя съм аз, че да съдя, когото и да било. ОНЯ горе единствен има право да раздава присъди и да ги изпълнява. Всичките ГМО-създания на Земята имат право на свой си живот, след като вече са измислени в ЛАБОРАТОРИИТЕ и са пуснати в употреба. Нека си имат своите радости - все пак живеем в демократично общество. За всеки има място на планетата. Господ е допуснал да бъдат създадени от инженерите, значи това е важен момент от Неговите планове. Ние обаче, хората на светлия ДУХ, имаме своя свободен избор - около ГМО-съществата ли да гравитираме, или около божествените творения, излъчващи любов и светлина, която лекува...
Някога Лили Иванова ме разплакваше с брилянтните си песни, например - в училищните междучасия ги пеехме и тази тяхна светлина ни извайваше като добродетелни същества. Затова Лили е вечна, защото мисията й години наред правеше чудеса за духовното ни израстване и за усилване на нашата вяра в чудотворната сила на любовта.
А създателите на ГМО са всъщност убийци и ние трябва да стоим на дистанция от техния свят. Всеизвестна е истината, че СВЕТЛИНАТА винаги побеждава МРАКА, създател на опасни ГМО-продукти и същества. Просто е нужно време, мъдрост и търпение, за да стигнем до гигантския резултат от нашата победа над злото, когато ще прочистим света от мъртвите творения на тайните и явни лаборатории на сатанинските сили.
събота, 3 май 2014 г.
1318. БАБА МИ ЛЮБИНА... ПОЗНАХ Я В РАЗКАЗА НА ВЛАДИНА
Владина Цекова, фейс-приятелка:
"СПОМЕН ЗА БАБА
Моята баба Василя е първия ми духовен учител в живота. Всяка ваканция изкарвах при нея и при дядо Дочо в Борима. Моята баба беше природно интелигентна селянка. Девето последно дете в семейството на Дядо Цачо и баба Велика. Дядо Цачо е бил буден и мъдър балканджия. Висок, едър и красив. Направил е всичко по силите си, докато е бил кмет на село Борима, да направи училището в далечната 1894 -та година, в което и до ден днешен учат част от децата. До него сега има голямо и красиво училище, но това също функционира, защото директорката има благоразумието да съхранява традициите и да пази ценните за жителите на Борима неща. Благодаря и. Баба вероятно е попила от мъдростта на баща си, защото моите спомени за нея са свързани главно с мъдрост, всеотдайност и доброта. Баба ме е научила да говоря, защото съм родена в семейство на глухонеми хора. Първата любов към книгите имам от баба ми. Често, когато Марко Семов гостуваше в Борима, баба цитираше цели пасажи от книгите, които имаше в малката си , но пълна с ценни и главно родолюбиви книги библиотека. Баба беше обична, добра и раздаваща се. Помагаше всекиму. Намираше добра дума за всекиго. Никога не чух баба да повишава тон, да ругае или да говори с омразна реч. Хората я обичаха, защото беше сладкодумна и весела. На всекиго ще подаде нещо. На всекиго ще каже добра дума. Нейната дума е ВОЛЯМУ. Воляму е боримска диалектна дума. Чувах я от устата на баба ми в моменти, когато нещо счупех, или в момент, когато падам и ожулвам коляно, или в момент, когато без да искам например правя нещо не както трябва. Моят превод на думата е „няма нищо, не се ядосвай, не си слагай на сърце, така е трябвало да стане, няма нищо, няма нищо…“ Воля Му като че ли означава, че това е волята Божия… Такова спокойствие ми даваше баба ми. Все да успокои, все да не притесни никого. Тя не се ядосваше, но вероятно в душата си бързо е прощавала всичко, което се е случвало наоколо, а тя не е харесвала. Казваше ми така: „Ако някой ти криво рече, ти замълчи. Когато той отмине, сам ще разсъди, че ти е криво рекъл…“ Това никога няма да го забравя. Толкова е мъдро. Толкова е така! Баба ми четеше приказки и ме галеше по косата. Баба ни събираше около трапезата и се наслаждаваше тихо на радостта, с която всички внуци отчупвахме от топлата и пита или се надпреварвахме да ядем от вкусните сутрешни сирници и мекички. А какъв булгур само правеше баба!
Бабо, пиша ти писмо.
Бабче, никога няма да забравя очите ти, ръцете ти и колко мъдра и добра беше ти. Благодаря ти, бабче, за това, че тичах без страх боса по тревата. За това, че имах щастието да лежа в копата сено, да имам специалните две нощи всяко лято да спя в плевнята, защото ти сбъдваше всяка моя мечта. Ти идваше и постилаше с черги сеното и правеше така, че аз да се чувствам като в приказка. Благодаря ти за всички детски колиби, които построявахме, когато ходехме на Пашавла и в които аз влизах в един друг свят. Благодаря ти за свободата, която си ми давала и на която си ме научила. Благодаря ти, че не ме спираше да влизам боса в реката и да ловя раци под камъните. Благодаря ти, че седях редом до тебе в реката, за да перем чергите и месалите с най-хубавия сапун на света, направен от теб естествено. Благодаря ти, че ми пееше. Народните песни и до днес обичам заради теб. Благодаря ти, че ме научи да тъка на стан китеници и черги, че мога да преда на хурка, че знам какво е вретено и чекрък, че мога да плета и на една и на две куки, че мога да знам как да копая и да събирам сено, да меся пита. Че все ме поправяше като бъркам ръжена с дилаф. Благодаря ти за всичко селско, на което си ме научила, бабче. Благодаря ти най-вече, че никога не използваше думата страх. Аз не знам какво е страх заради теб. Събирах с голи ръчички колорадските бръмбари от картофените листа в нивата, за да ти помагам и нямах страх. Боса тичах по пътя след топлия летен дъжд и не се страхувах от излезлите червейчета. Прегръщах животните и ги целувах. Обичам те, бабче! Толкова много си ми дала, че надали мога да го изброя в едно такова писмо до теб. Благодаря ти за всичко. Най вече за добротата. Ти си ми голям пример, бабо. На теб искам да приличам. Как само тичах около автобуса, когато трябваше да се връщам в София, за първия учебен ден…Ами не исках да се качвам. Не исках да се разделям с теб, бабо. Сега си давам сметка, че човек иска нечие присъствие заради спокойствието и любовта, които получава и заради мъдростта, която черпи и гребе с пълни шепи. Благодаря ти. Помня уханието на сено, на топла пита, на зеленчуковата ти супа с джанки вътре, на сирниците, на чая от липа и на кафето ти от леблебия и ръж, направено в джезве. Помня и прекрасния мирис на набраните в кошчето манатарки и гъби булки и разбира се – малините, които рано сутрин беряхме в морето от малинак. Помня топлата стая и пукащата печка с огъня, който никога няма да се повтори. Помня стомната, от която пиехме най-вкусната вода на света. Ти си най-толерантния човек, когото някога съм срещала в живота си и благодаря, че имам благословията да се родя твоя внучка. Ти единствена от цялото село се спираше да разговаряш с циганката Марко”ица, даваше и дрехи и храна за децата и дълго се смееше и говореше с нея. Като на филмова лента върви всичко сега пред мен. Как само говореше с хората, бабо. И как правеше така, че те винаги да се чувстват комфортно в твоята компания. Помня една зима, ти седеше до прозореца и плетеше чорапи. Мина в пътя един приятел на дядо, турчин от селото, името му не помня. Почука ти на прозореца /пенджурчето/, поздравихте се и той те помоли да му оплетеш някога и на него едни чорапи. Ти само каза „Ща, ща…“ / да съм по-точна- „Щъ, щъ…“- все пак боримския диалект не е за пренебрегване/. На другия ден чорапите на човека бяха готови. И ти, бабо, му ги даде. Той поиска да ги плати, а ти дума не даде да се издума. Много след това един път ми беше казала- „Когато някой ти поиска нещо или има нужда от помощ, остави си твоята работа и помогни. Твоята работа няма да се свърши, ама човека има нужда от теб в този момент.“ Такава си в спомените ми, бабо. Как се смееш, как месиш питка, как впрягаш магарето, за да идем на нивата, как си се качила на копата сено и ми казваш- „подавай, Виле, подавай ми.. ей тука, Виле..“…Чувството ти за хумор е ненадминато, бабо. Ти имаше силата да се смееш дори над себе си, над съдбата, над всичко. Никога не се взимаше на сериозно и в това беше силата ти. Толкова тихо, само с поведение ми подсказваше, че някъде греша. И аз помня това. Когато отивах да взема ютия от Виолеткини, за да си изгладя роклята, понеже вашата ютия беше от тези старите тежки, ти и дядо ми казвахте така: " Не взимай чужди вещи, Виле. Ако се счупи, ние ще купим ново и ще го върнем, ама срамът дето ще го берем, той няма как да се плати…“ Какви уроци само ми давахте, бабо. Какви уроци. Много още имам да ти пиша, ама ще е нататък.
На днешния ден преди 18 години ти си тръгна от този свят. Паметта ти е светла,бабо. А ти си всекидневно в моята. Ти си ми учител по свобода, радост, безстрашие и добрини. Къщичката в Борима е все тъй малка, уютна и пълна със спомени. И все тъй празна, откакто те няма. И пейката отпред- и тя." /3 май 2014г./
-----Моята баба Василя е първия ми духовен учител в живота. Всяка ваканция изкарвах при нея и при дядо Дочо в Борима. Моята баба беше природно интелигентна селянка. Девето последно дете в семейството на Дядо Цачо и баба Велика. Дядо Цачо е бил буден и мъдър балканджия. Висок, едър и красив. Направил е всичко по силите си, докато е бил кмет на село Борима, да направи училището в далечната 1894 -та година, в което и до ден днешен учат част от децата. До него сега има голямо и красиво училище, но това също функционира, защото директорката има благоразумието да съхранява традициите и да пази ценните за жителите на Борима неща. Благодаря и. Баба вероятно е попила от мъдростта на баща си, защото моите спомени за нея са свързани главно с мъдрост, всеотдайност и доброта. Баба ме е научила да говоря, защото съм родена в семейство на глухонеми хора. Първата любов към книгите имам от баба ми. Често, когато Марко Семов гостуваше в Борима, баба цитираше цели пасажи от книгите, които имаше в малката си , но пълна с ценни и главно родолюбиви книги библиотека. Баба беше обична, добра и раздаваща се. Помагаше всекиму. Намираше добра дума за всекиго. Никога не чух баба да повишава тон, да ругае или да говори с омразна реч. Хората я обичаха, защото беше сладкодумна и весела. На всекиго ще подаде нещо. На всекиго ще каже добра дума. Нейната дума е ВОЛЯМУ. Воляму е боримска диалектна дума. Чувах я от устата на баба ми в моменти, когато нещо счупех, или в момент, когато падам и ожулвам коляно, или в момент, когато без да искам например правя нещо не както трябва. Моят превод на думата е „няма нищо, не се ядосвай, не си слагай на сърце, така е трябвало да стане, няма нищо, няма нищо…“ Воля Му като че ли означава, че това е волята Божия… Такова спокойствие ми даваше баба ми. Все да успокои, все да не притесни никого. Тя не се ядосваше, но вероятно в душата си бързо е прощавала всичко, което се е случвало наоколо, а тя не е харесвала. Казваше ми така: „Ако някой ти криво рече, ти замълчи. Когато той отмине, сам ще разсъди, че ти е криво рекъл…“ Това никога няма да го забравя. Толкова е мъдро. Толкова е така! Баба ми четеше приказки и ме галеше по косата. Баба ни събираше около трапезата и се наслаждаваше тихо на радостта, с която всички внуци отчупвахме от топлата и пита или се надпреварвахме да ядем от вкусните сутрешни сирници и мекички. А какъв булгур само правеше баба!
Бабо, пиша ти писмо.
Бабче, никога няма да забравя очите ти, ръцете ти и колко мъдра и добра беше ти. Благодаря ти, бабче, за това, че тичах без страх боса по тревата. За това, че имах щастието да лежа в копата сено, да имам специалните две нощи всяко лято да спя в плевнята, защото ти сбъдваше всяка моя мечта. Ти идваше и постилаше с черги сеното и правеше така, че аз да се чувствам като в приказка. Благодаря ти за всички детски колиби, които построявахме, когато ходехме на Пашавла и в които аз влизах в един друг свят. Благодаря ти за свободата, която си ми давала и на която си ме научила. Благодаря ти, че не ме спираше да влизам боса в реката и да ловя раци под камъните. Благодаря ти, че седях редом до тебе в реката, за да перем чергите и месалите с най-хубавия сапун на света, направен от теб естествено. Благодаря ти, че ми пееше. Народните песни и до днес обичам заради теб. Благодаря ти, че ме научи да тъка на стан китеници и черги, че мога да преда на хурка, че знам какво е вретено и чекрък, че мога да плета и на една и на две куки, че мога да знам как да копая и да събирам сено, да меся пита. Че все ме поправяше като бъркам ръжена с дилаф. Благодаря ти за всичко селско, на което си ме научила, бабче. Благодаря ти най-вече, че никога не използваше думата страх. Аз не знам какво е страх заради теб. Събирах с голи ръчички колорадските бръмбари от картофените листа в нивата, за да ти помагам и нямах страх. Боса тичах по пътя след топлия летен дъжд и не се страхувах от излезлите червейчета. Прегръщах животните и ги целувах. Обичам те, бабче! Толкова много си ми дала, че надали мога да го изброя в едно такова писмо до теб. Благодаря ти за всичко. Най вече за добротата. Ти си ми голям пример, бабо. На теб искам да приличам. Как само тичах около автобуса, когато трябваше да се връщам в София, за първия учебен ден…Ами не исках да се качвам. Не исках да се разделям с теб, бабо. Сега си давам сметка, че човек иска нечие присъствие заради спокойствието и любовта, които получава и заради мъдростта, която черпи и гребе с пълни шепи. Благодаря ти. Помня уханието на сено, на топла пита, на зеленчуковата ти супа с джанки вътре, на сирниците, на чая от липа и на кафето ти от леблебия и ръж, направено в джезве. Помня и прекрасния мирис на набраните в кошчето манатарки и гъби булки и разбира се – малините, които рано сутрин беряхме в морето от малинак. Помня топлата стая и пукащата печка с огъня, който никога няма да се повтори. Помня стомната, от която пиехме най-вкусната вода на света. Ти си най-толерантния човек, когото някога съм срещала в живота си и благодаря, че имам благословията да се родя твоя внучка. Ти единствена от цялото село се спираше да разговаряш с циганката Марко”ица, даваше и дрехи и храна за децата и дълго се смееше и говореше с нея. Като на филмова лента върви всичко сега пред мен. Как само говореше с хората, бабо. И как правеше така, че те винаги да се чувстват комфортно в твоята компания. Помня една зима, ти седеше до прозореца и плетеше чорапи. Мина в пътя един приятел на дядо, турчин от селото, името му не помня. Почука ти на прозореца /пенджурчето/, поздравихте се и той те помоли да му оплетеш някога и на него едни чорапи. Ти само каза „Ща, ща…“ / да съм по-точна- „Щъ, щъ…“- все пак боримския диалект не е за пренебрегване/. На другия ден чорапите на човека бяха готови. И ти, бабо, му ги даде. Той поиска да ги плати, а ти дума не даде да се издума. Много след това един път ми беше казала- „Когато някой ти поиска нещо или има нужда от помощ, остави си твоята работа и помогни. Твоята работа няма да се свърши, ама човека има нужда от теб в този момент.“ Такава си в спомените ми, бабо. Как се смееш, как месиш питка, как впрягаш магарето, за да идем на нивата, как си се качила на копата сено и ми казваш- „подавай, Виле, подавай ми.. ей тука, Виле..“…Чувството ти за хумор е ненадминато, бабо. Ти имаше силата да се смееш дори над себе си, над съдбата, над всичко. Никога не се взимаше на сериозно и в това беше силата ти. Толкова тихо, само с поведение ми подсказваше, че някъде греша. И аз помня това. Когато отивах да взема ютия от Виолеткини, за да си изгладя роклята, понеже вашата ютия беше от тези старите тежки, ти и дядо ми казвахте така: " Не взимай чужди вещи, Виле. Ако се счупи, ние ще купим ново и ще го върнем, ама срамът дето ще го берем, той няма как да се плати…“ Какви уроци само ми давахте, бабо. Какви уроци. Много още имам да ти пиша, ама ще е нататък.
На днешния ден преди 18 години ти си тръгна от този свят. Паметта ти е светла,бабо. А ти си всекидневно в моята. Ти си ми учител по свобода, радост, безстрашие и добрини. Къщичката в Борима е все тъй малка, уютна и пълна със спомени. И все тъй празна, откакто те няма. И пейката отпред- и тя." /3 май 2014г./
Мари Хигелс:
Влади, замаяна съм от прочетеното...Топъл вихър ли ме пое? Народна песен ли нареждаше с тия задъхани от обич моменти?...Изповед като водопад, бълбукаща от любов и от спомените на едно литнало детство...Дааа...някога имахме свободата да се радваме на романтичните мигове на село, дето пробуждаха красивото в нас - прекрасно време беше...Сърцето ти, скъпа, е описало тези мили родни картини толкова вълнуващо, че собствените ми спомени оживяха, та чак ми секна дъхът...Царство ù небесно на твоята баба, която е била всъщност феята от приказките по онова време за теб.
Сполай ти за тези споделени спомени, за тоя
взрив от обич, Влади! Тук написаното е в пълен вариант и затова отново
ще го споделя, та повече хора да се докоснат до тези святи емоции...
Ето как се изграждаше някога ценностната ни система - чрез добродетелите на нашите баби...И моята баба Любина беше великолепен човек - към спомените за нея винаги посягам като към светиня!
Georgi Vitanov Bogat:
Ееей,Владина! Недей така сега!Имаш грешка!Бабичката която описваш не е твоята,а моята баба Катерина.Не ми се вярва да е имало и други баби като моята,така,че дай да седнем да се разберем като хората.Ти за моята ли баба говориш или за твоята?!?... Хайде,холан!...
Мари Хигелс:
Не, не - за моята баба говори Владинчето...По-верен портрет никой не беше й нарисувал до сега. Като все отлагам да го направя, така е - Влади ме изпревари. Благодаря, мила, че обичаш по такъв искрен и неповторим начин родната си баба, а всъщност и баба ми Любина, и всички онези българки от онова време, дето с небесни лъчи галеха своите внучета и ги превръщаха в грейнали цветя- всички те са обичани от нас именно по този начин - с преклонение пред тяхната самобитна обич. Правеха го по делнишки, без грам превземки, а любовта им - неповторима, милувката - богородична...Отключваха в нас цъфтенето на доброто така, както само благословените души умеят!
<3 br="" nbsp="">-----
Таня Коларова:
И аз помня как предеше баба,така съм я гледала в захлас,помня имахме и стан в къщи,на който тъчеше черги,но сега имаме останали само 2 тъкани черги,измодерихме се ,купуваме изкуствени боклуци,а не ценим истинското,хваща ме яд.
Владина Цекова:
Оооо, как обичам черги... домът ми е модерен , но има черги... пазете ги и ги ползвайте..
3>
<3 br="" nbsp="">Мария Абас:
Вечна й памет! Била съм на 10г., когато е починала, а си я спомням толкова ясно...Спомням си как ходех при нея да си говорим и да ми разказва истории...И дядо Дочо си го спомням как ни даваше бонбони "Лукчета" от джоба си...Такива хора никога не се забравят!Те живеят в спомените на хората, които са има щастието да се докоснат до тях!3>
Ето как се изграждаше някога ценностната ни система - чрез добродетелите на нашите баби...И моята баба Любина беше великолепен човек - към спомените за нея винаги посягам като към светиня!
Georgi Vitanov Bogat:
Ееей,Владина! Недей така сега!Имаш грешка!Бабичката която описваш не е твоята,а моята баба Катерина.Не ми се вярва да е имало и други баби като моята,така,че дай да седнем да се разберем като хората.Ти за моята ли баба говориш или за твоята?!?... Хайде,холан!...
Мари Хигелс:
Не, не - за моята баба говори Владинчето...По-верен портрет никой не беше й нарисувал до сега. Като все отлагам да го направя, така е - Влади ме изпревари. Благодаря, мила, че обичаш по такъв искрен и неповторим начин родната си баба, а всъщност и баба ми Любина, и всички онези българки от онова време, дето с небесни лъчи галеха своите внучета и ги превръщаха в грейнали цветя- всички те са обичани от нас именно по този начин - с преклонение пред тяхната самобитна обич. Правеха го по делнишки, без грам превземки, а любовта им - неповторима, милувката - богородична...Отключваха в нас цъфтенето на доброто така, както само благословените души умеят!
<3 br="" nbsp="">-----
Таня Коларова:
И аз помня как предеше баба,така съм я гледала в захлас,помня имахме и стан в къщи,на който тъчеше черги,но сега имаме останали само 2 тъкани черги,измодерихме се ,купуваме изкуствени боклуци,а не ценим истинското,хваща ме яд.
Владина Цекова:
Оооо, как обичам черги... домът ми е модерен , но има черги... пазете ги и ги ползвайте..
3>
<3 br="" nbsp="">Мария Абас:
Вечна й памет! Била съм на 10г., когато е починала, а си я спомням толкова ясно...Спомням си как ходех при нея да си говорим и да ми разказва истории...И дядо Дочо си го спомням как ни даваше бонбони "Лукчета" от джоба си...Такива хора никога не се забравят!Те живеят в спомените на хората, които са има щастието да се докоснат до тях!3>
Виолета Нейчева:
СВЕТЛИ И ТОПЛИ СА ВИНАГИ СПОМЕНИТЕ ЗА НАШАТА БАБА ПИЛЯ...РАЗКАЗВАМ ВСЕКИ ДЕН НА СВОИТЕ ВНУЦИ,А И СЕГА С МИМИ СЕ ВЪРНАХМЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО...БУЧКИТЕ ЗАХАР НА ДЯДО ДОЧО,КОИТО ВИНАГИ НОСЕШЕ В ДЖОБОВЕТЕ СИ И РАЗДАВАШЕ НА ДЕЦАТА...А БАБА ВАСИЛЯ ,ЗА КЪДЕТО И ТРЪГНЕШЕ ТРЪГВАХМЕ И НИЕ....ЗА ДА СМЕ БЛИЗО ДО ПРИКАЗНИЯТ И СВЯТ...
Яна Монева:
Чета те и ме хваща нещо за гърлото, сещам се за моята баба и детство и си мисля, че не случайно баба в превод на всички езици е Велика Майка:).
Владина Цекова:
Яна, и мен ме е хванало нещо за гърлото.. от сутринта.. Още не съм ходила до магазина да накупя локум ,че баба го обичаше и да го раздам .. И на църква отивам след малко... Много ми е дала.. наистина.. Понякога си мисля,че това са си лични мои неща и защо ли ги качвам тук, но пък си викам- толкова мили неща всъщност е добре да се споделят, защото днес децата нямат това.. или по- голямата част... та тези спомени от бабиното време са по- скоро някакви такива носталгични и доста поучителни.. Благодаря ,Яна, за милите думи.
СВЕТЛИ И ТОПЛИ СА ВИНАГИ СПОМЕНИТЕ ЗА НАШАТА БАБА ПИЛЯ...РАЗКАЗВАМ ВСЕКИ ДЕН НА СВОИТЕ ВНУЦИ,А И СЕГА С МИМИ СЕ ВЪРНАХМЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО...БУЧКИТЕ ЗАХАР НА ДЯДО ДОЧО,КОИТО ВИНАГИ НОСЕШЕ В ДЖОБОВЕТЕ СИ И РАЗДАВАШЕ НА ДЕЦАТА...А БАБА ВАСИЛЯ ,ЗА КЪДЕТО И ТРЪГНЕШЕ ТРЪГВАХМЕ И НИЕ....ЗА ДА СМЕ БЛИЗО ДО ПРИКАЗНИЯТ И СВЯТ...
Яна Монева:
Чета те и ме хваща нещо за гърлото, сещам се за моята баба и детство и си мисля, че не случайно баба в превод на всички езици е Велика Майка:).
Владина Цекова:
Яна, и мен ме е хванало нещо за гърлото.. от сутринта.. Още не съм ходила до магазина да накупя локум ,че баба го обичаше и да го раздам .. И на църква отивам след малко... Много ми е дала.. наистина.. Понякога си мисля,че това са си лични мои неща и защо ли ги качвам тук, но пък си викам- толкова мили неща всъщност е добре да се споделят, защото днес децата нямат това.. или по- голямата част... та тези спомени от бабиното време са по- скоро някакви такива носталгични и доста поучителни.. Благодаря ,Яна, за милите думи.
четвъртък, 1 май 2014 г.
1317. СОКРАТ
"Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж някакъв човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите ситà.
- Трите ситà ли? – зачудил се човекът.
- Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите ситà”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят…
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами не, напротив!
- Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм… Всъщност – не особено.
- Тогава – заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво,
нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?"
/взето от Фейсбук/
------------------
гугъл:
БИОГРАФИЯТА НА ТОЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН МЪДРЕЦ:
Сократ е роден в Атина, в дома Алопеке. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета - акушерка. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си.
Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл - велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него.
Жени се за Ксантипа, за която се говори, че е зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно Ксантипа често да е била сърдита и недоволна.
СМЪРТТА НА СОКРАТ - ОСЪДЕН И ОТРОВЕН!
Поради голямото влияние, което има над младежите и различията си с възгледите на управляващите, Сократ е неудобна фигура, която може да урони престижа на властниците и затова срещу него те повдигат съдебен процес, на който го обвиняват, че развращава младежта и въвежда нови богове. Близостта му с младите хора се тълкува като развращение, а новите богове - това са преиначени интерпретации на сократовия "даймонион", който по неговите думи винаги го възспира, когато е на път да сгреши.
Този „даймонион“ на Сократ е неговата съвест, която го спира от неморални и погрешни постъпки. Самият Сократ винаги е твърдял, че този, който постъпва зле, не знае какво е добро, тоест
АКО ЧОВЕК ЗНАЕ КАКВО Е ДОБРО, ТОЙ ЩЕ ПОСТЪПВА ДОБРЕ.
Сократ не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива ОСЪДЕН НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОТРАВЯНЕ. Макар приятелите му да се опитват да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му), той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, той ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал, в което е вярвал като в безусловна истина.
Сократ бива осъден да изпие чаша с извлек от отровното растение бучиниш - традиционно средство за умъртвяване в тогавашния Атински законодателен процес. Така умира на 70 години.
Абонамент за:
Публикации (Atom)