неделя, 1 юни 2014 г.
1321. ПИСМО ДО ТЕБ.../2 юни/ /из ръкописа на книга за моя живот/
ПИСМО ДО ТЕБ
Здравей.
Искам да ти разкажа някои неща, за да разбереш как точно неутрализирам товара ти от разстояние. Всъщност не аз, а небето го прави чрез мен. То използва като енергиен канал хората със силен дух и така помага на всички останали. За да ставам все по-силна, освободена от разни негативни "наслоения" и за да се превръщам в едно огнено кълбо с голяма интензивност на излъчването си, от над 20 години периодически провеждам пълен глад. Стигнала съм до 3- месечно гладуване, а и повече понякога. В месеците, когато не приемам никаква храна /вече не използвам кафета/ , не спирам да работя с тялото си. Изследвана съм в чужбина като феномен и е доказано, че пръстите ми са "огнени". С тях разграждам огромните негативни енергии - ледени потоци, постъпващи в плътта ми от химизираните храни, от роднини, от познати или от ежедневните ми контакти извън моя дом, както и от срещите ми със света чрез Фейсбук. Имам дарбата да превръщам болестотворните ледени енергийни излъчвания в здравословни потоци от фотони - частиците на светлината, наречени ЖИВА ВОДА. Способностите ми са доказани с апаратурата на специален научен екип, а и практически през годините ги потвърждават чудесата, които съм правила и правя за премахване на неизлечими болести и дефекти по тялото.
С една дума складирам в себе си негативния потенциал и го преобразувам в позитивен енергиен поток, който непрекъснато тече от мен към всички тела в България и извън нея. За канал на тази чудотворна светлина служат цифрите на имената, на рождените дати и всички възможни цифри на хората. По този начин около плътта им се образува непрекъснато нарастващ невидим огнен слой. В неговите "пламъци" започват да горят и да се разпадат БЕСОВЕТЕ, дето са обладали нашите съвременници. А в пространството от тях излиза студ, променящ климатичните условия в дадени моменти от живота ни. В резултат на работата, която вършат най-духовните хора на планетата, след време човешката агресия става все по-озаптена, характерите се укротяват и спират да бъдат опасно свирепи в нападенията си срещу добронамерените и мъдри земни жители.
По повод на дарбата ми моите приятели от Берлин, притежаващи различни целебни способности, ме зарадваха с една своя констатация преди време. Тъй като те периодически многократно са се срещали на световни форуми с лечители от цял свят и тъй като ги лекувах тях самите при нужда, стигнаха до извода, че моят метод на работа с болни никой друг на тая планета не го владее - било практика от древен Тибет, която превръща телата на най-светлите личности във вечно здрави тела. Било практика, която разгражда студоносните частици натрупани в костната система, причиняващи болести, злобни изблици, различни трагедии, състаряване и смърт. Тук да вмъкна, че никога не избухвам, нито имам в себе си омраза, нито пък боледувам - защото държа в подчинение негативните енергии, причиняващи тези състояния. По-силна съм от тях и ги разграждам. Ще дойдат времена, когато всички зли сили в света ще бъдат обхванати от паника и това ще е причина да се стигне до всякакви кризи. Но няма страшно. Защото след това животът ще се обнови, ще стане живот от нов тип, изчистен от злото и извисен до най-високите духовни предели.
Тъй като в момента съм вече особено силна като излъчване, реших да ти звънна на 30 май, когато си разменихме няколко приказки, докато ти беше в една доста наелектризирана среда. Около теб гъмжаха бесовете на всички властолюбци, дето ни доведоха държавата до това дередже. Моята интуиция ми внуши да ти се обадя точно в оня момент и аз светкавично послушах съвета ù - а интуицията това е светлината на Бог вътре в нас.
Чрез този съвсем кратък разговор с теб поех доста стабилна доза от складирания в тялото ти негативен потенциал, дето си го събирал по време на контактите ти със света. Впрочем, докато траеше връзката ни по телефона, поемах с всяка своя клетка от студоносното излъчване и на цялата тази изнервена среда около теб. Усещането ми беше сякаш леден вихър нахлу в мен... До тук по отношение на 30 май, петък.
Сега нещо друго. За да стана много силна през този важен за страната ни период, период на протести и на смъртоносна криза в политиката, се наложи да се отдалеча от някои особи, с чието ледено излъчване работя от много време. Но не ме разбирай криво - аз съм им благодарна и винаги ще им помагам от разстояние, защото техният гигантски "студ", който трябваше да преобразувам в "огън", ме направи много силна през годините. Та един от тези мои близки хора, който имаше доста голямо самочувствие, си позволяваше в мое присъствие да те ругае, псува и клеветничи по най-отвратителен начин, преизпълнен с дива омраза. Цели 9 години съм работила със съскащите бесове в тялото му. И точно на рождения му ден, 16 октомври /скоро разбрах, че това е рождения ден и на Капута/ , окончателно се отдалечих от него. Почувствах се освободена от вериги. Сякаш гейзер от титанични светли сили изригна в мен и започнах много по-пълноценно да помагам от разстояние на най-добродетелните българи, атакувани яростно от кого ли не.
Исках на всяка цена да ти разкажа за тези неща, защото истината е мощен източник на жизнени сили, на светлина, която отключва позитивния потенциал на собствените ти гени - така човек става все по-силен в битките, които е принуден да води.
Ще обобщя дотук - колкото студоносният товар на добродетелния човек е по-голям, толкова в по-мощна позитивна енергия се преобразува той. Светлината на духовните хора е невидима за очите, но притежава невероятни възможности за въздействие върху "зверовете", с които контактуваме ежедневно. Тази светлина с хипнотичната си сила започва да укротява яростните изблици на някои луднали психики точно като с магическа пръчка. Ето, успяхме да взривим имиджа на всеизвестния Болен Лидеров и той се сгромоляса от върха на своята измислена кула, където се беше изкатерил с помощта на словоблудството си . Сега вече е господин Никой, за ужас на руските му покровители.
За да не съм голословна и за да се убедиш в хипнотичните възможности на светлината в телата на най-духовните сред нас, ето ти един пример от моя живот.
Наложи се да бъда две години в Германия, за да лекувам хора и практически да видя как се развива и нараства моята невероятна дарба. От посолството, където живях известно време, ми осигуряваха болни, които лекувах безплатно. В същото време правех сеанси на всички дипломати, на жените и децата им, дори на семейството на Никола Боров и на посланик Междуречки в техните резиденции /вземаха ме и ме връщаха у дома с лимузини/. Благодарение на тия мои контакти с болните, ставах все по-силна и по-силна като излъчване. Няма да разказвам за това, че правех разтоварващи сеанси на милионера Зографски и на дъщеря му, както и на много видни други личности по онова време в Западен Берлин. Ще ти разкажа само за една случка от периода, когато реших, че ще правя обход на Германия на автостоп, което продължи
10-ина дни. Един-два пъти спах за по час-два по мазета /там доста от мазетата тогава бяха отключени/, защото в тях негативните излъчвания са невероятно силни и аз като "прахосмукачка" ги поемах в себе си. Но обикновено нощем се закотвях в някое кафене и си попълвах дневника, което ми служеше като параван, докато работя с излъчванията на околните тела.
Та веднъж влязох в едно денонощно кафене в Бон. И докато пишех в тетрадката си за всичко, което съм преживяла през деня, в заведението нахлу с диви крясъци една тайфа от агресивни татуирани млади мъже, на които им личеше, че са пияни или дрогирани.. Седнаха до бара, а по едно време най-шумният от тях, може би тарторът, се надигна и заплашително тръгна към моята масичка, където невъзмутимо си попълвах дневника. Онзи врещеше нещо, блещеше ми се и безцеремонно се стовари на стола до мен в позата на бабаит, който нахално ми хвана брадичката, гледайки ме в упор, като си кривеше грозната физиономия и ми говореше заплашително. От тази агресия не изпитах никакъв страх. Който притежава огромна позитивна енергия, никога и от нищо не се страхува. Сега ще разбереш защо. Гледах го спокойно и леко усмихната, докато неговите приятели шумно го аплодираха и го насърчаваха. Аз му заговорих на български като му обясних с много топъл майчински глас, че бъкел не разбирам от тия негови немски плещиници, ами я да спре и да ме изслуша, че имам нещо важно да му прочета. Той ме погледна доста ококорено и смаяно. А пък аз продължих да говоря, потупвайки го свойски по ръката:
- Я се виж, какво голямо момче си...Но сигурно обичаш да ти четат приказки, нали? Етоооо... сега ще ти прочета много интересни неща, дето никъде другаде няма да ги чуеш. Това е моят дневниииик... слушай сега и се учи...Тук съм описала преживяванията си напоследък в твоята Германия.
И започнах да чета така, както бих чела на сина си. Младежът объркано се огледа, завъртя се неловко на стола, хилейки се глупаво, после се подпря удобно на масата и ме гледаше като послушно кученце. Слушаше много внимателно, макар че бъкел не разбираше. Неговите приятели също утихнаха. Както четях, забелязах, че моят слушател бе заспал и даже похъркваше. Продължих още известно време да изливам словесни потоци, може би час, като дори прекъсвах, за да си редактирам грешчици в текста, после станах, прибрах си тетрадката в сакчето, потупах го по рамото с думите: "Аз си тръгвам, приятел.Беше ми приятно да се запознаем"...Той се сепна, гледайки ме учудено със зачервените си от съня очи и дори не отговори на моето "чао". Казах и на зяпналите от удивление негови авери "чао" и си излязох. Бях укротила бесовете в телата им чрез огнената и хипнотична сила на истините от моя дневник. Истини, които изговарях спокойно, без нерви, без грам-нападателен тон. Чувствах се победител в поредната ми битка със злото, потъвайки в свежия въздух на утрото, което ми се усмихваше свойски навън.
Ето, точно това ще се случи и с твоите противници в един прекрасен ден - бесовете им ще се почувстват омаломощени и завинаги овладяни от силата на светлината в теб, стига да не си изтърваваш нервите. Това време наближава с много бързи темпове. Вече го усещаш, нали?
Чао.
Приятелски поздрав с уважение:
Мари Хигелс
2 юни, 2014, понеделник.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар