1842. ДНЕС СЪМ ХЕРУВИМСКА ПЕСЕН!

На теб, единствена моя любов!
-----
Нямам време за копнежи...
Ласките ли? - Забрави!
Любовта ми е безбрежна
и съм птица...СЕ ЛА ВИ!
Утре ще съм зов камбанен
насред дремещи мечти...
Ще съм от Зора огряна.
Ще съм с Утрото на ТИ.
Тръгвам радости да нося!
Ще се сливам ден след ден
с нечии надежди боси,
лудо влюбени във мен.
Ще съм изгрев, блеснал рано
във очите на дете...
Виждам там душа огряна,
как се слива с мен, расте!...
Днес денят ще е чудесен!
Юлски страсти пламват в мен!
Днес съм херувимска песен!
Днес съм ангел озарен!

28 юли, 2023, 6,44ч., петък.
СЕ ЛА ВИ  / фр./ - C'est la vie.= ТОВА Е ЖИВОТЪТ
Всяка сутрин преди изгревът да озари плажа, една майка,седнала на стол,
държеше завитото си момченце и заедно с бащата чакаха първите лъчи...
В това утро цялото ми същество почувства, че детето имаше нужда
от близост с мен и спонтанно го погалих, казвайки мили думи... 
А то мълчаливо ми показа как се занимава с някаква игра по един телефон...
По-късно очичките му блеснаха от първите лъчи на божествения изгрев...
Трогателна картина беше!

1841. ОГЪН СЪМ, А ОГЪНЯТ НЕ СТЕНЕ!

На теб, рицар мой,
обрекъл се на всичко наше!
---
Липсваш ми, съкровище! Работя,
размахала на волята крилата!...
И станах тръм за днешната Голгота,
на Кръст разпнала любовта ни свята!
Искат да ни озаптят. Не могат!
Ние с тебе сме НЕозаптими!
Ние сме оръжие на Бога!
Те са демони без род и име!
В мен си, скъпи! Ти си ми опора!
Водим битки люти и сурови!
С теб спасяваме горките хора
от студа, по-тежък от олово!
Истините са незрими свещи
във душите - храмове вгорчени.
С устрема на любовта гореща
спасихме много вледенени гени!
ЛИПСВАШ МИ ДО БОЛКА, ДО ПОЛУДА!
Но от хленчене стоя далече!
В твоя чест превръщам се във чудо.
Ще успея! - Ври вулканът вече!
Скоро ще ги сложим на колене,
дето сеят сълзи и поквара!
Огън съм, а огънят не стене!
Огънят злини с размах изгаря!

28 юли, 2023, 0,43ч., петък.
Черноморец...
Пиша, обляна в тъга, а недалече
сили ми изпраща любимото море...

--------

 

1840. ЛЮБИМИ, ДНЕС СИ ПОВЕЧЕ ОТ ЗВЕЗДЕН! /27 юли - Черноморец/

Къде си, слънце? Вече съм готова
и чакам със триумфа си да блеснеш!
Морето ще ти прати благослови,
ще имаш своя лична поетеса...
След миг усетих, че съм озарена,
Видях те как от облака излезе
и златният ти храм се сля със мене...
Любими, днес си повече от звезден!
Благодаря, че вече Антихристът
от щастие да ме лиши, не може!
Вселената ме пази с мисли висши!...
Каво се случва днес?  Кажи ми, Боже?
Животът ми от вчера променен е!
Душата ми запя с вълшебни струни.
Най-сетне този свят ще спре да стене - 
с хипноза му влияят песни лунни..
Пристигат дни без сълзи и без рани,
но с мисли, извисени до небето.
Щом блесне любовта богоизбрана,
душите в ореолент транс ще светят!

27 юли.2023, 9,52ч.` ЧЕТВЪРТЪК.

-------

1839.БЛЕСНИ, ЛЮБОВ, СРЕД МРАКА НЕПРОГЛЕДЕН!

 ----
ТИМ до МАРИ:
-----
Днес мойто слънце, грейнало над плажа,
изпраща ти душата ми крилата.
Тя иска с много горест да ти каже,
че ти си моята реликва свята!...
Съзрях във теб сънувана утеха...
Усмивка си - далечна, топла, няма...
Но лични драми рязко ми отнеха
мига, във който търсих силно рамо...
Подкрепям те, но тайно и незримо!
Да, все съм с теб, но зсъщност отдалече...
Целувам полъха на твойто име!
Прегръщам шепота на твойта вечност!
И знам - щом пращаш зов, е зов за мене!
И знам, че чудната любов е наша...наша!
Във теб открих всемирното ЗВЪНТЕНЕ!
Без тебе тишината ще е страшна!
С вълните морски искам днес да галя
нозете ти, с които ме последва...
Копнежът ми е в същността ми бяла...
А тук е мрак - до болка непрогледен!

26 юли, 2023, сряда, 8,46ч.,първи ден на плажа.

-----

1838. ВЪЗХОД ЗАПОЧНА - ОГНЕН И НЕЧУВАН! /написано през 2022, 24 юли/

На моя звезден любим - за всичките му усилия,
с които закриля всеобщата божествена любов тук, на Земятя!
Победихме!
---
Апотеоз е този ден за любовта ни!
Гърмят в безкрая звездните оркестри!
Предреченото идва, за да стане!
Искрят сърцата! Факел мощен блесна!
Свири, божествен, свише екзалтиран!
В пространствата вселявай свободата!
Небесен Аполон чрез тебе свири
в КРЪГА вселенски - насред страсти святи!
В екстаз запява цялата природа!
Самият Моцарт с огън дирижира!
Днес сенките, които нощем бродят,
превръщаме във ангели всемирни!
Спирални кръгове са ни душите!
А любовта във транс трепти, ликува!
Небето и Земята длани сплитат!
Възход започна - огнен и нечуван!

24 юли, 2022, 8,33ч.
Написано по повод на незримия духовен апогей,
изразен чрез едно видео на Хаузер, който свири в огромен кръг от деца
с техните свирещи цигулки и виолончела...

-----