1841. ОГЪН СЪМ, А ОГЪНЯТ НЕ СТЕНЕ!

На теб, рицар мой,
обрекъл се на всичко наше!
---
Липсваш ми, съкровище! Работя,
размахала на волята крилата!...
И станах тръм за днешната Голгота,
на Кръст разпнала любовта ни свята!
Искат да ни озаптят. Не могат!
Ние с тебе сме НЕозаптими!
Ние сме оръжие на Бога!
Те са демони без род и име!
В мен си, скъпи! Ти си ми опора!
Водим битки люти и сурови!
С теб спасяваме горките хора
от студа, по-тежък от олово!
Истините са незрими свещи
във душите - храмове вгорчени.
С устрема на любовта гореща
спасихме много вледенени гени!
ЛИПСВАШ МИ ДО БОЛКА, ДО ПОЛУДА!
Но от хленчене стоя далече!
В твоя чест превръщам се във чудо.
Ще успея! - Ври вулканът вече!
Скоро ще ги сложим на колене,
дето сеят сълзи и поквара!
Огън съм, а огънят не стене!
Огънят злини с размах изгаря!

28 юли, 2023, 0,43ч., петък.
Черноморец...
Пиша, обляна в тъга, а недалече
сили ми изпраща любимото море...

--------