1526.ПРИСТИГА УТРОТО! /6 юли, 2018/

Най-сетне ще съмне! Така съм щастлива,

заслушана в чайките вън!

Хей, хора заспали - нощта си отива!

Защо ви е толкова сън?

Нали съм прогонила всяка умора? -

неспирно работя за вас!

Мечтая да бъдете слънчеви хора,

повярвали в звездния глас.

Това е гласът на море ранобудно,

залюбило ЧУЖДИ мечти...

Това е гласът на незримото чудо,

неспряло за вас да блести.

Все още е тъмно, но изгревът в мене

е просто от обич взривен.

Той дава ни огън и стих, и летене,

и слънце за морския ден!

Днес цялата моя вселена е песен!

Любовно Безкраят звучи...

Да, моят живот е безкрай интересен!

Дори е вълшебник почти!

Вън чайките гладни, крещейки говорят.

Прогонват нощта със кавга.

След туй имитират изнервени хора.....

По кучешки лаят сега...

Навярно се карат за залък насъщен.

Почистват контейнери с грак...

А облаци черни в закана се мръщят,

воювайки с изгрева пак...

Но ето, че съмва!И скачам щастлива,

надвила всеобщия СЪН!

Хей, утрото грейна! На плажа отивам!

Нов изгрев ни вика навън!

6 юли, 2015, 5ч., петък, на море във Варна!

----

 

1525.ОТКРИХ ТЕ ТУК, ПРИ ИЗГРЕВА НА ПЛАЖА /5 юли, 2018/

На теб, всеотдайно море!...
------
С милувка поздравих те рано, рано...
Усетих пламък в твоите очи.
И се почувствах птица свръх огряна
от най-вълшебните за мен лъчи.
И слях се с твойта сила, командоре!
Божественото в тебе долових...
Не искам, скъпи, да се преповторя,
но ти си синевата в моя стих.
Зад облаци сърцето ти изгрява
със своя най-величествен копнеж.
А въздухът, наситен с незабрава,
целува всички чрез покоя свеж...
И в оня миг, омаяна от тебе,
усетих мисли с волен светоглед.
А моят мир,  върховно преобсебен,
се взря нагоре...после и напред...
Безкрайно съм те търсила, поете,
но срещах само чуждите следи.
И ето днес пред погледа ми светна...
Прозрение в простора се роди!
Открих те тук, при изгрева на плажа,
където ми изпращаш стих след стих...
Ела, море, до мен...Ще ти разкажа
как ме зовеше с глас небесно тих.
Как нищо, нищичко не чувах друго,
освен зова на твоите вълни.
От тях разбрах, че ти си мойто чудо
и чух: "Любима, аз съм!...Остани!"

5 юли, 2018, 6,21ч., четвъртък, Варна, рожден ден на Дора Габе...

1524. А АЗ ДОСТИГНАХ БРЕГОВЕ КРАСИВИ.../4.7.2018/

На онзи, с когото се разделихме като приятели някога...
---
По телефона с теб през смях говоря...
И да ти кажа ли? - Не си море!
Сега си минало далечно...Сори!
Повярвай ми - така ми е добре.
Недей флиртува. Аз съм радост чужда.
Обрекох се на мъж с душа-вулкан.
С усмивка тиха той пожари буди
сред моя мир, божествено огрян.
Боли те нещо?...Да, но съм далече...
Галактики стотина ни делят.
Ти вече във забрава си облечен
и без посока следваш своя път.
А аз достигнах брегове красиви!
Обичана от царствено море,
със неговата висша страст се сливам 
и нищо в нас не искам да умре!

4.7.2018, 20,28мин.

1523. БЕЗ МЕН СИ НИКОЙ! /4 юли, 2018/

Ти имаш морска шир и божи гени...
А аз владея мислено прибоя...
През много ужас  минах  без да стена
и ето ме - дойдох, за да съм твоя...
При дълбините твои ще се спусна,
двореца ти нептунов ще открия.
Да търся древни тайни имам усет.
Разграждам всяка пъклена магия!
Повярвай в мен, море, за да ти кажа,
че раждам най-великото горене.
Да аз съм огън с векове прераждан,
отключил твойте тайни озарени...
За миналото нека не говорим. 
За нас сега е важно да сме нови.
Ти си препълнен с мъдрости до горе,
а аз туптя от страстни благослови.
Нептун владее бурите стогласи,
но мойто слънце е с любов велика,
която сред водите ти не гасне, 
внушавайки ти, че без мен си никой.
Светът очаква да сме звездно цяло
и светлина в живота му да будим...
Море и огън...С теб са ни избрали
да победим столиките заблуди.
И иде утрин - утрин съдбоносна-
велик рестарт на земното въртене! 
Спасение на добротата носим
и красоти, които са нетленни...

4 юли, 2018, 12,30ч.
Нали знаете, че Божественият Дух е благодатен огън, 
който не може да бъде гасен с вода. Той е в хармония
с моретата и океаните, с душевните необятности, 
с творческото горене и пр.

1522. ПРИСЯДАМ ВСЯКА СУТРИН ДО МОРЕТО...-4 юли, 2018

И пак съм тук...И пак съм си до тебе...
И пак звучи интимно твоят глас...
От мислите за мен си преобсебен?...
А питаш ли ме как се чувствам аз?
Присядам всяка сутрин до морето
и си представям, че това си ти.
Погалвам любовта ти с поглед светнал,
а чайката във мен лети...лети...
И тази синева така блестяща
ме кара да изливам върху лист
представата, че себе си ти пращам
чрез този изгрев, до възбог лъчист...
Прекрасно е, че си морето в мене -
поет разнежен, свише вдъхновен...
Прекрасно е, че с изгрев и летене
ме омагьосваш всеки божи ден!
И ето че съм самота с корона,
а твоят трон е с ореол огрян.
Чрез вятъра ме галиш безпардонно
и розовее моят стих от свян...
Виж колко хора гледат в нас, човече!
Копнежната си същност усмири...
Днес изгревът, на нов живот предтеча,
обсипва всички с нашите искри...

4 юли, 2018,  5ч.