1522. ПРИСЯДАМ ВСЯКА СУТРИН ДО МОРЕТО...-4 юли, 2018

И пак съм тук...И пак съм си до тебе...
И пак звучи интимно твоят глас...
От мислите за мен си преобсебен?...
А питаш ли ме как се чувствам аз?
Присядам всяка сутрин до морето
и си представям, че това си ти.
Погалвам любовта ти с поглед светнал,
а чайката във мен лети...лети...
И тази синева така блестяща
ме кара да изливам върху лист
представата, че себе си ти пращам
чрез този изгрев, до възбог лъчист...
Прекрасно е, че си морето в мене -
поет разнежен, свише вдъхновен...
Прекрасно е, че с изгрев и летене
ме омагьосваш всеки божи ден!
И ето че съм самота с корона,
а твоят трон е с ореол огрян.
Чрез вятъра ме галиш безпардонно
и розовее моят стих от свян...
Виж колко хора гледат в нас, човече!
Копнежната си същност усмири...
Днес изгревът, на нов живот предтеча,
обсипва всички с нашите искри...

4 юли, 2018,  5ч.