На онзи, с когото се разделихме като приятели някога...
---
По телефона с теб през смях говоря...
И да ти кажа ли? - Не си море!
Сега си минало далечно...Сори!
Повярвай ми - така ми е добре.
Недей флиртува. Аз съм радост чужда.
Обрекох се на мъж с душа-вулкан.
С усмивка тиха той пожари буди
сред моя мир, божествено огрян.
Боли те нещо?...Да, но съм далече...
Галактики стотина ни делят.
Ти вече във забрава си облечен
и без посока следваш своя път.
А аз достигнах брегове красиви!
Обичана от царствено море,
със неговата висша страст се сливам
и нищо в нас не искам да умре!
4.7.2018, 20,28мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар